Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Ферен не държеше да слуша упреци.
— Направих както ме помолихте, милорд.
— Свали си желязото.
— Моля?
— Камата и меча. И колана.
Тя не помръдна.
— Ще ме обезоръжите ли, лорд Драконъс? Бих искала да знам защо?
Миг по-късно лежеше на земята, костите я боляха от удара. Не проумяваше какво е станало — ударил ли я беше? Не, със сигурност не. Усети как заопипва кръста й и смъкна колана й.
Помъчи се да избута ръцете му, опита се да свие крака, за да го изрита.
Той изръмжа раздразнено, а след това Ферен усети как я сграбчи за глезена. Извъртя я по корем, а след това я повлече през тревите. Тя искаше да извика — да повика брат си, — но щеше да се пролее повече кръв. Злобата щеше да ги разкъса, твърде силна, за да може да се удържи.
Ако Драконъс се канеше да я насили, щеше да го позволи. Мъстта може да се затаи и да чака дълго.
Той я завлече в един овраг с канари от двете страни и в сумрака Ферен видя нисък и широк вход, а после нощното небе потъна в още по-дълбок мрак.
Беше слаба и безпомощна в хватката му. Магия ли беше това? Силата на любовницата му, Майка Тъма? Да злоупотреби толкова лесно с нея?… Не, беше нелепо.
В тясното пространство на гробницата, щом подът рязко се наклони надолу, Ферен помириса смърт. Стара, сгърчена и суха.
Драконъс я издърпа до каменен саркофаг.
Изведнъж я прониза страх.
— Милорд — простена Ферен. — Предавам се. Не е нужно да…
— Мълчи — изсъска й той. — Ужасен риск поемаме тук.
Пусна я, превъртя я с крак по гръб и я извлече грубо до студения камък.
— Стой мирно.
Видя как се наведе над нея, как бръкна в саркофага… изглежда, нямаше капак… и след това се чу шумолене, скърцане и смътно изпукване, последвани сякаш от звука на изсипващ се пясък.
Той я затисна с колене, подпря се на саркофага и тя видя как надигна с усилие изсъхналия труп — съществото беше огромно, с дълги и дебели кости на ръцете и краката. Черна коса се изсипа и забърса лицето на Ферен, вмирисана на плесенясала кожа.
Костелива длан изведнъж натисна корема й.
Болезнен гърч я прониза — толкова силен, че събори Драконъс. Той се олюля, без да изпуска увитата в кожа китка на трупа. Тялото се наклони, а след това се хлъзна надолу и падна тежко върху краката на Ферен.
— Мамка му! — изрева той. — Отдръпни се, жено… бързо!
От устата на трупа се изтръгна стон.
Изпаднала в ужас, докато вълните болка бързо заглъхваха в корема й, Ферен се отдръпна от тялото.
Драконъс се наведе и избута трупа обратно в саркофага. Той тупна вътре сред облак прах и пращене на кости.
— Би трябвало да свърши работа — измърмори Драконъс. — Благословена да си, и моля те за прошка, о, Кралице. Хайде, изпълзи навън, Ферен, и по-бързо.
Тя се подчини и след няколко мига се измъкна през прохода и видя високо над себе си въртоп от звезди, ярки като дар. Надигна се задъхана на колене и изплю смрадливия прах.
Драконъс се озова до нея и изтупа гамашите си. Смъкна ръкавиците и ги хвърли настрани.
— Прибери си оръжията, Пограничен меч.
— Милорд…
— Видях, че потрепери. Усетих го.
Тя кимна и го изгледа учудено.
— Смърт и живот не понасят допира си там вътре. Ти си с дете, Ферен. Семето расте в теб. Сега остави сина ми на мира.
Тя заопипва в тъмното за оръжието си, после погледна Драконъс. Чувстваше се омърсена — все едно я беше изнасилил. Все още усещаше мъртвата длан на корема си. Ферен се озъби и изсъска:
— Вземете си го!
Ринт седеше сам до огъня. Вечерята бе загоряла. Малко вода в яхнията, малко внимание от негова страна — а уж трябваше да я наглежда. Нямаше никакви съмнения какво става там в тъмното и той се молеше думите да се окажат достатъчни… но сестра му беше корава жена, нямаше да я сплашат лесно. Лорд или не, Драконъс можеше да се е изправил срещу пепелянка. При тази мисъл го прониза дълбок до костите страх.
„Нараниш ли я, почваш война. С Пограничните мечове. С мен. Ще те убия, Консорт, и в Бездната да вървят последствията.“
Чу Аратан да вика, но не различи думите. Лесно беше да се предположи обаче. Синът на лорда бе пропаднал обратно от мъжеството към детинщината. Точно както го искаше тя. Но нямаше да стане. Драконъс не беше сляп за извратените й желания. А отвъд руините не се чуваше нито звук.
Малко след това Аратан се появи от тъмното и щом видя Ринт, спря. Гняв и срам сякаш бликаха от него на вълни и целият трепереше. За много кратък миг погледите им се сплетоха, а след това синът на Драконъс извърна очи.
Раскан се появи зад него и клекна до котлето. Наведе се, помириса и се намръщи.
— Извинявам се, сержант — каза Ринт. — Малко беше водата.
— Все ще свърши работа — измърмори Раскан и си взе купа.