Ковачница на мрак

— Но не азатанайска сила.

Ерастас изсумтя, след което изтри кръв от носа си.

— Не сме единствените първични сили в сътворението, Сек. Усещам обаче, че много от енергията, която вложихме тук, идва повече от ненавист, отколкото от нещо друго. Все едно. Мощна е.

Секул Лат се огледа.

— Чувствам, че мястото ни не е тук.

— Майка Тъма претендира за него — изръмжа презрително Ерастас. — Мракът… сякаш може да заграби цялото селение за себе си! Каква наглост! Погледни надолу, Сек! Какво виждаш?

— Виждам Хаоса, Ерастас. Безкраен вихър.

— Правим от това място капан. Нека неговите Тайст го нарекат опора. Андиите обаче едва ли ще имат правото на собственост. С делата си уронихме чистотата му. Не само К’рул разбира ефикасността на кръвта.

— Така повтаряш непрекъснато, но се чудя дали изобщо знаем какво правим.

— Ти може би не знаеш, но Бездната да ме вземе, опитвал съм се да ти го обясня достатъчно често. Аз знам, Секул, тъй че ще трябва да ми се довериш. К’рул е готов просто да отстъпи сила, доброволно, на всеки, който би могъл да я поиска. Ние ще го надвием, Сек. Аз ще го надвия. — Надигна се и се подпря на една канара. — Нямаме много време. Те идват, онзи джагът и неговата заложница. Чуй ме. Майка Тъма разбира изключителността на силата, макар че прекалява с домогванията си и възмутителната си алчност. Трябва да я въвлечем в тази свада. Трябва да събудим ума й за заплахата, която представляват тези нови Лабиринти — за всички нас. Важно е тя да му се противопостави и с това да обсеби цялото внимание на К’рул. Така разсеян, той няма да ни види и със сигурност няма да схване намеренията ни, докато не стане много късно. — Погледна Секул Лат. — Ето, пак ти го обясних. Виждам разочарование в очите ти — сега какво?

— Тъпо е. Липсва му финес.

— Издавам незначителните тайни. Сек, за да прикрия важните по-добре. Мисли за побутване и дръпване, ако искаш. Разгледай в ума си тези понятия и помисли за удоволствията от подвеждането.

Секул Лат изгледа Ерастас, който бе отпуснал гръб на канарата, пребит почти до смърт.

— Наистина ли си толкова умен, колкото си мислиш?

Ерастас се изсмя.

— О, Сек, това изобщо не е важно. Подозрението стига, за да натори почвата на въображението. Други нека запълнят празнините в интелигентността ми и да ме превърнат в гений в очите си.

— Съмнявам се в искреността на думите ти.

— И би трябвало. Хайде, помогни ми да стана. Трябва да се махаме оттук.

— Да използваме свободата, която ни предлага К’рул.

— Иронията ме забавлява.

Секул Лат се обърна и погледна трупа. Безмилостна жестокост — да убиеш някого. Ерастас беше прав: възмущението се вихреше във въздуха, гъсто като дим. Беше толкова замайващо, че му се зави свят.

— Изобщо не знаех — каза Ерастас, докато Секул непохватно му помагаше със здравата си ръка да се изправи, — че убиването може да е толкова забавно.

Секул потръпна.

— Ерастас, виж какво направихме. Подлъгахме я да дойде тук, а след това й се нахвърлихме като диви зверове. Пробудихме гнева на джагътите. Нищо добро няма да произтече от това.