Ковачница на мрак

Сестра му бе станала любовница на един син копеле на годините на сина, когото бе изгубила. При мисълта за това нещата се изкривяваха. Разголваха се и излагаха на показ грозни тайни в зловеща полусветлина. Миналото имаше лице и тя искаше отново да съживи това лице. Аратан заслужаваше по-добро и нямаше защо човек да се чуди на невинността му, на наивността му в тези неща: беше във възрастта на глупостта, неизбежна за всички млади мъже. Мечтите бушуваха като слънчеви огньове, но колкото и нависоко да можеше да го отнесат тези пламъци, падането гарантираше безкрайно потъване в отчаянието. Финесът се губеше — за Аратан това бяха годините, в които щеше да се препъва и да залита с непохватни крака и омаян ум, а бездънната любов, която изпитваше сега към Ферен, скоро щеше да се превърне в наранена омраза.

Такива бяха страховете на Ринт и той се чувстваше безпомощен пред тях. Изви се в седлото и погледна назад, откъдето бяха дошли, с надеждата да зърне някакъв знак от Виле и Галак, но равнината се простираше безлюдна в сумрака на изток. Някъде пред тях бяха първите поселения на азатанаите. Представяше си внушителни крепости, замъци и дворци. Градини, където водата блика от земята в непрестанна робия. А по крепостни стени и здрави порти щеше да има следи от обгоряло, от пожарите, разпалени от нападателите джелеки. А в празните зали с оскъдни евтини мебели щеше да се долавя смътната миризма на стар дим — не от изгорели в огнищата дърва, а от дрехи и постеля, остра и люта. Нямаше да са гостоприемни тези места и той знаеше, че ще жадува да ги напусне колкото може по-скоро.

Защо щяха да изпитват азатанаите каквато и да била нужда, освен простото гостоприемство, да забавляват лорд Драконъс? Тук имаше някаква загадка. Гризин Фарл беше гледал на Драконъс като на стар приятел, а фамилиарността между двамата в онази нощ на откровение не беше фалшива показност. Но доколкото Ринт знаеше, лордът беше пребивавал в Куралд Галайн през целия си живот, а годините си навън беше прекарал в сражения. Закрилника на азатанаите никога не бе посещавал владенията на тайстите, доколкото Ринт помнеше. Как се бяха срещнали тогава?

Скрити течения имаше тук. Драконъс не просто отвеждаше в изгнание незаконния си син, макар с това да притъпяваше амбициите на враговете си в двора. Нещо друго се разиграваше тук.

Дневната горещина спадаше бавно. Стигнаха до нови развалини, подобни на предишните, макар че тук се виждаха следи от поне три сгради, всички масивни и всяка от тях — построена сякаш без да е съобразена с другите. Ъглите бяха несъгласувани, линиите се пресичаха и въпреки това, доколкото Ринт можеше да прецени, и трите сгради бяха вдигнати едновременно. Останките от стените бяха високи до гърдите по ъглите и наполовина по-ниски по дължината. Камъните като че ли бяха нападали произволно, вътре и извън постройките, и не се виждаха никакви останки от покриви.