Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Скоро ще мръкне. Ела с мен.
Аратан се изправи.
— Къде?
— Назад по пътя.
— Защо?
— Защото така казвам.
Озадачен, Аратан го последва. Раскан вървеше, сякаш бързаше да напусне бивака. Беше свалил протритите си ботуши и носеше мокасините, които му беше дал Драконъс — бяха толкова скъпоценни в очите на Раскан, че бе започнал да ги носи само в края на деня. Аратан не можеше да е сигурен, че това е причината, но подозираше, че е точно това. Дар от лорда му. Имаше стойност в това. Караше Раскан да изглежда по-млад, отколкото бе, но съвсем не толкова малък, колкото Аратан се чувстваше в компанията на сержанта.
По пътеката личаха следи от преминаването на конете им. Стъпкани треви, дълбоко отпечатани в пръстта копита, накъсана линия, чието място сякаш не беше тук, сред този открит хълмист пейзаж.
— Изтървахте ли нещо по пътя, сержант? Какво търсим?
Раскан спря и погледна назад към бивака. Виждаше се само червено-оранжевият отблясък от огъня. Миризмата на пушека стигаше до тях, но слаба и лишена от всякаква топлина.
— Баща ти искаше да се научиш на плътските неща. Да спиш с жена. Прецени, че Пограничният меч е годна за това, без да се налага да се притеснява за нещо… политическо.
Аратан заби поглед в земята — не можеше да срещне тъмните очи на Раскан. Вдигна пръст към устата си, за да задъвче нокътя, и вкуси любовта от предната нощ. Отдръпна го бързо.
— Но чувствата, които могат да избуят между мъж и жена… е, тези неща не могат да се предвидят. — Сержантът се размърда, измърмори нещо под нос и продължи: — Ти няма да се ожениш за нея. Няма да прекараш остатъка от живота си с нея. Тя е два пъти по-голяма от теб и има два пъти повече нужди от твоите.
Аратан се загледа в тъмното. Искаше му се да побегне в мрака, да се изгуби. Да остави Раскан да изрича жестоките си думи на празните сенки.
— Разбираш ли ме?
— Трябваше да има повече жени с нас — каза Аратан. — За да можеше и за теб да има една.
— Като дупка в земята ли? Не всичко е до това. Те не са само това. Натам бия. Тя не е курва и не мисли като курва. Какво мислиш, че плаща монетата, когато мине между мъж и жена? Плаща, за да няма силни чувства, това плаща. Баща ти мислеше, че ще ти е от полза. Няколко нощи. Достатъчно, за да се запознаеш с тези неща. Не искаше да се обвързваш с жена, която да ти е половин любовница и половин майка.
Аратан потрепери. Искаше му се да го удари, да извади меча си и да го посече.
— Не знаеш какво е искал.
— Знам. Той ме прати при теб — и знае за какво си говорим в момента. А и още нещо — сега говори с Ферен. Казва й го толкова ясно, колкото и аз на теб. Става твърде много, твърде важно…
— Какво не е наред?
— Тя поема семето ти…
— Знам.
— А когато зачене, ще го захвърли.
— Няма.
— Трябва. За да не можеш да претендираш за това дете след години. За да не й го отнемеш, когато порасте или когато решиш, че е време.
— Не бих направил това. Ще живея с нея…
— Баща ти не може да позволи това.
— Защо не? Какво го интересува него? Аз съм копеле и той ме захвърля!
— Престани да викаш, Аратан. Опитах се да те накарам да разбереш. Опитах се да говоря разумно, но ти не си готов за това, нито си достатъчно голям за това. Чудесно. Да видим дали ще разбереш ето това: ако двамата продължите, баща ти ще я убие.
— Тогава аз ще убия него.
— Ще го искаш, да, а той не иска това между вас. Ето защо всичко трябва да приключи тук и сега. Няма да бъдеш даден на жена Пограничен меч просто защото го искаш, и не защото не е достатъчно добра или нещо такова. Защото тя иска само едно от теб и щом го получи, ще те нарани лошо.
— Защо непрекъснато ми повтаряш това? Нищо не знаеш за нея!
— Знам повече от теб, Аратан. Тя е имала дете и го е загубила това знам. И не е просто предположение, има нещо в нея. А и сега, как те пое в себе си. Не е редно това, никак.
— Баща ми убива ли я сега? — Аратан се опита да заобиколи сержанта.
Раскан го сграбчи за ръката и го дръпна.
— Не. Не това иска той и ти гарантирам, Ферен не се държи толкова разпалено като теб в този момент. Тя слуша. Слуша какво й казва баща ти. Нощите ти с нея приключиха и това ще е доказателството за думите ми.
Аратан издърпа ръката си и тръгна обратно към бивака.
След малко Раскан го последва.
— Стегни се — каза на момчето. — Знам, че не е лесно.
В мига, в който видя, че сержантът отвежда Аратан, Ферен разбра какво предстои. И когато Драконъс й махна, се изправи и каза на брат си:
— Да не изгориш яхнията — вече лепне.
Той измърмори разбиращо… за всичко.
Лордът я поведе покрай развалините, около подножието на могилата, на която бяха построени къщите.