Ковачница на мрак

— Тайстите са добре откъм виното, вярно. Толкова с даровете, носени отдалече. — След тези думи извади от торбата си глинена стомна.

Гризин Фарл се усмихна.

— Каладън Бруд, щях да те разцелувам, ако бях сляп и само трошица по-отчаян, отколкото съм.

— Задръж чувствата, докато се напиеш хубаво и свястно, но не мисли за мен.

— Че за кого тогава?

— Ами за жена ти, разбира се. Това вино беше за нея.

— Крадец на сърцето й! Не трябваше да ти се доверявам! Мърлявата й благодарност, виждам я ей тук, в черепа ми, вони на спиртен казан. Узнал си тайния път към леглото й!

— Не е толкова таен, Гризин, но няма да кажа повече, за да не накърня чувствата ти.

— По титла се водя Закрилник, но в този случай ще си запуша ушите и ще си затворя очите. Е, хайде, давай стомната и казвай какво е станало.

— Свободата ми — каза Бруд. — Изтръгнаха ми я.

Гризин изгълта три бързи глътки и зяпна.

— Глупак! Колко плати за това? Първородното си ли? Не съм опитвал по-добро! Това изумително качество… Жена ми изобщо не би го оценила.

— Така твърди съпругът й от векове. Освен това, обзалагам се, нито една от трите стомни, които нося, няма да оцелее тази нощ, тъй че няма да има какво да оценява. Съчувствието ми е безгранично, особено както седя тук и те гледам.

— Добре казано, щом ще е нощ за искрена изповед. Свободата не е нищо повече от живот, лишен от отговорност. О, копнеем за нея с безразсъдна страст, но трепетите са краткотрайни, а и в пиянското й състояние е жалка плячка тя в леглото, това го знам добре, понеже лесничко отстъпва тя на грубите ми ласки.

— Скърбя за спомените ти, Гризин Фарл. Но още повече скърбя, че ги чувам.

— Хайде да не плачем все още. Дай да прогоря гърлото си с болка по-силна от всяка дума, която ще изречем.

Каладън отпи и му подаде стомната. После каза:

— Първият син на Тъмата ме обвърза с клетва, както и аз него, при направата на брачен камък за брат му.

— Изобщо няма да изтрае.

— Кое, бракът ли?

— Клетвата.

— Защо го казваш?

— Ами, мислех, че лъжата ще те облекчи. Иначе бих ли могъл да твърдя дори че съм ти приятел? Едва ли. Тая стомна свърши. Каза, че имаш друга, нали?

— Дълго си тичал подир този заек, Гризин.

— Че какво да правя, да скубя плевели край къщата? Под взора на око критично, злобно и злокобно? Но любопитството ми вече ме обзе и ще намина аз да видя градинката на таз жена коварна, било оплевена, било пък не.

— Не мислиш ли, че Драконъс ще се изпречи на пътя ти?

— Той е много зад мен и много пред теб, докато си говорим тук.

— Пътува сред азатанаите? Това ме изненадва предвид напреженията в Карканас.

— Отива да скрие сина си, така мисля. Момчето е копеле.

— И по други причини.

Гризин Фарл повдигна гъстите си вежди.

— Безпочвени догадки. На, пий.

— Тайстите влагат много в жестовете — каза Каладън и взе стомната. — Склонни са да превръщат в символ всяко дело, докато светът затъва в невежество. Но това значи много вдигнати стени, много залостени врати, и при това положение светът се превръща в лабиринт за всички, които го обитават.