Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Мълрони бе заел позиция в предната част на залата за прегледи, а д-р Ливан се бе настанил отзад. Единственото по-голямо помещение в мотела беше преградено с разнебитен параван, който с общи усилия бяха успели да разпънат напряко, разделяйки залата на две приблизително равни части. Когато Нора влезе в предната половина в осем и четирийсет и пет, Оскар погледна часовника и изрече с най-любезния си глас:
— Добро утро, мадам.
Тя беше подранила с петнайсет минути, но на такива прегледи хората обикновено се явяваха преди обявения час.
Обръщението „мадам“ не беше нещо, което Оскар Мълрони бе усвоил от ранна възраст. Напротив — докато шофираше неотдавна колата си във Вашингтон, той се хвана, че си го повтаря наум, за да не го забрави.
Тая ми е в кърпа вързана, каза си той още щом погледна Нора. Имаше поне сто и петдесет кила, по-вероятно някъде към двеста. Колко жалко, че не можеше да отгатва теглото им като някой фокусник по панаирите. Още по-жалко, че се опитваше да го прави.
— Вие ли сте адвокатът? — запита подозрително Мери Бет.
За хиляден път Оскар отговаряше на този въпрос.
— Да, мадам. Докторът е отсреща. Най-напред ще ви дам да попълните едни формуляри. — Той й подаде няколко въпросника, защипани с кламер. Въпросите бяха съставени така, че да не затруднят и най-глупавите посетители. — Ако нещо не разбирате, моля, питайте.
Мери Бет и Нора се дръпнаха и седнаха на два сгъваеми стола. Нора се отпусна тежко; вече започваше да се поти. Скоро и двете бяха изцяло погълнати от формулярите. Настана тишина, после вратата отново се отвори и вътре надникна друга едра жена. Очите й веднага се спряха на Нора, която вдигна глава и погледите им се срещнаха; известно време двете се гледаха като два заека, заслепени от фарове. Две дебелани се улавят, че си търсят правата.
— Моля, заповядайте — каза Оскар, приветливо усмихнат като търговец на коли на старо. Той я подкани да престъпи прага, набута й формулярите в ръцете и я поведе към отсрещния ъгъл на стаята. Между сто и двайсет и сто и трийсет кила, прецени той на око.
Прегледът и изследването струваха по 1000 долара на човек. Всеки десети прегледан щеше да стане техен клиент по делото „Тънкия Бен“. Средното обезщетение щеше да се движи между 150 000 и 200 000 долара. Освен това те обираха само остатъците, понеже 80 процента от всички случаи вече бяха установени и включени в групови искове по цялата страна.
Но и от остатъците можеше да се натрупа състояние. Не като при „Дайлофт“, ала все пак милиони.
Когато въпросникът бе попълнен, Нора успя някак си да се вдигне на крака. Оскар пое формулярите, прегледа ги, запита я още веднъж дали наистина е взимала „Тънкия Бен“, после се подписа най-отдолу.
— Минете оттук, мадам, докторът ви очаква.
Нора се провря през една голяма цепка в паравана, а Мери Бет остана да си бъбри с адвоката.
Ливан се представи на Нора и я заговори, но тя не разбра нищо от казаното. Той също не разбираше какво му говори тя. Премери кръвното й налягане и поклати неодобрително глава: 180 на 140. Посочи й кантара в ъгъла — индустриален, от кланица — и тя с неохота стъпи отгоре: 161 килограма.
Четирийсет и четири годишна. В нейното състояние би било истински късмет, ако доживееше до петдесет.
Той отвори страничната врата и я изведе навън, където беше паркиран медицински фургон.
— Ще ви направим изследването тук — каза той. Задните врати на фургона бяха широко отворени; вътре имаше ехограф и мъж и жена в бели престилки. Те помогнаха на Нора да се качи и я сложиха да легне на кушетката.
— Какво е това? — запита ужасена тя, като сочеше с пръст най-близкия уред.
— Това е ехограф — отговори мъжът; уж приказваше на английски, а Нора не разбра нищо.
— С него се преглежда гръдният кош — каза лаборантката. — Освен това ще ви направим дигитална снимка на сърцето. Прегледът трае само десет минути.
— И не боли — добави мъжът.
Нора затвори очи и започна да се моли.
Делото „Тънкия Бен“ беше апетитно, понеже уврежданията се доказваха извънредно лесно. С времето препаратът, който иначе почти не помагаше на пациента да свали килограми, увреждаше аортата. При това видимо и трайно. А за двайсетпроцентна аортна инсуфициенция, или както още се наричаше, декомпенсация на митралната сърдечна клапа, автоматично се полагаше обезщетение.