Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Разочарован, скочи на земята. Вдигна дървения блок и го върна там, където го бе намерил. Този път конете не вдигнаха шум.
Погледна към падналата северозападна кула, от лявата страна на главната врата. Изкатери се предпазливо по камъните в края на купчината и надникна към вътрешността на катедралата, за да потърси проход през развалините. Щом луната се скри зад един облак, изчака разтреперан да се появи отново. Беше притеснен, че тежестта му, колкото и малка да бе, можеше да наруши равновесието на камъните и да причини свличане, което дори да не го убиеше, щеше да събуди всички. Щом луната отново се показа, огледа купчината и реши да рискува. Започна да се катери с разтуптяно сърце. Повечето камъни стояха здраво, но един-два опасно се разклатиха под тежестта му. Беше катерене, което щеше да го забавлява на светло, с чужда помощ под ръка и без гузна съвест. Но сега беше твърде притеснен и обичайната му увереност го изостави. Подхлъзна се на една равна повърхност и едва не падна. Там реши да спре.
Беше достатъчно високо, за да погледне над покрива на крилото, минаващо покрай северната страна на храма. Беше се надявал, че ще има дупка или може би празнина между покрива и каменната купчина, но не се оказа така. Покривът продължаваше цял в развалините на кулата и като че ли нямаше никакъв пролом, през който да изпълзи вътре. Джак беше колкото разочарован, толкова и облекчен.
Отново заслиза надолу, заднешком, като поглеждаше през рамо, за да си намери място за стъпване. Колкото по-близо беше до земята, толкова по-добре се чувстваше. Накрая скочи и леко тупна на тревата.
Върна се при северната стена на църквата и обиколи. През последните две седмици беше видял няколко църкви и всички имаха общо взето същата форма. Най-голямата част беше кораба, който винаги беше на запад. След това бяха двете напречни части, които Том наричаше трансепти или нефове, издадени на север и юг. Източният край с олтара се наричаше „канцел“ и бе по-къс от кораба. Кингсбридж беше по-различна само с това, че в западния й край имаше две кули, по една от всяка страна на входа, съчетани с нефовете.
В северния неф имаше врата. Джак я опита и откри, че е заключена. Продължи покрай източния край. Врата там не намери. Спря се и погледна над затревения двор. В отсрещния югоизточен ъгъл на приората имаше две къщи, инфирмария и къщата на приора. И двете бяха тъмни и затихнали. Той продължи напред, зави покрай източния край и по южната страна на канцела, докато стигна издадения навън южен неф. В края на нефа, като длан на ръка, беше кръглата постройка, която наричаха „катедралния съвет“. Между нефа и катедралния съвет имаше тясна алея, която водеше към църковния двор. Джак тръгна по нея.
Озова се в квадратен двор с морава в средата и покрити с навеси пътеки около него. Светлият камък на арките беше призрачно бял на лунната светлина, а засенчените пътеки бяха непроницаемо тъмни. Джак изчака за миг, докато очите му привикнат.
Беше влязъл откъм източната страна на квадрата. Вляво от себе си видя вратата за залата на катедралния съвет. Още по наляво, в южния край на източната алея, забеляза срещу себе си друга врата, която според него водеше към спалното на монасите. От дясната му страна имаше врата, която водеше към южния неф на църквата. Опита я. И тя бе заключена.
Тръгна по северния портик, където намери врата към кораба на църквата. Тя също се оказа заключена.
На западния портик нямаше нищо, докато стигна югозападния ъгъл, където намери вратата за трапезарията. Колко много храна трябваше да се намира, помисли си той, за да се хранят всички тези монаси всеки ден. Наблизо имаше чешма с басейн: монасите измиваха ръцете си преди ядене.
Продължи по южния портик. В средата на пътеката имаше арка. Джак свърна през нея и се озова в един малък проход, с трапезарията от дясната му страна и спалното от лявата. Представи си всички монаси, дълбоко заспали на пода от другата страна на каменната стена. А в края на прохода нямаше нищо, освен един разкалян склон, отвеждащ към реката. Джак се задържа там за миг, загледан към водата на стотина крачки пред него. Без никакъв особен повод си спомни една история за рицар, комуто отрязали главата, но продължил да живее и неволно си представи как безглавият рицар излиза от водата и тръгва нагоре по склона към него. Нищо нямаше там, но все пак се уплаши. Обърна се и изтича обратно в портиците. Там се почувства по-безопасно.