Последна саможертва

ла със същото пламенно желание да го закриля. Той може и

да не беше променил Соня, но беше единственият сред нас,

който знаеше през какво преминава тя. Зная, че на самия него

му беше много трудно да се приспособи и че първоначалните

чувства след промяната. Като това дори не включваше пос-

ледвалата депресия.

Дмитрий мина покрай нас и отнесе Соня в спалнята ѝ. Сид-

ни ги наблюдаваше как излизат, сетне погледна към дивана,

където Виктор все още седеше до брат си, преметнал ръка

през раменете му. Пълните ѝ с учудване очи срещнаха моите.

– Бях чула... но не вярвах.

– Понякога и аз се питам истина ли е – уверих я. – Това е

против всички правила на вселената.

За моя изненада тя докосна малкия златен кръст, висящ на

верижката около шията ѝ.

– Някои правила са по-големи от Вселената.

Виктор се изправи от дивана, очевидно доволен, че Робърт

си почива. Напрегнах се. Като оставим настрана чудесата, той

си оставаше престъпник, когото възнамерявах да заловя. Ви-

ктор пристъпи към мен и снижи глас.

– Съжалявам, че прекъсвам метафизичната ви полемика,

но трябва да ме изслушаш – заяви той. – Бъди внимателна,

Роуз. Много внимателна. Сега много неща зависят от теб. Не

позволявай любимият ти вълк да ти попречи да разбереш как-

во знае Соня.

– Но той е прав! – възкликнах. – Минали са едва пет мину-

ти! Това, което тя преживя... което и двамата са преживели...

ами, то е нещо велико. Наистина е огромна промяна. На него

също му бе нужно време, за да се възстанови и да се приспо-

соби към спасението си. След като тя приеме промяната си,

ще ни помогне.

– Сигурна ли си? – присви очи Виктор. – Дали тя мисли, че е била спасена? Ти забравяш, че Беликов бе превърнат в

стригой против волята си, но не и тя.

– К-какво казваш? Че тя ще се опита отново да стане стригой?

Той сви рамене.

 248 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Казвам, че трябва много скоро да получиш отговорите,

които търсиш. И не я оставяй сама.

С тези думи Виктор се обърна и се запъти към кухнята.

Върна се след миг с чаша вода. Робърт я пресуши жадно, след

което потъна в дълбок сън. Въздъхнах и се облегнах на стена-

та до Сидни. Чувствах се напълно изтощена. Тялото все още

ме болеше от скорошната схватка.

– Сега какво? – попита Сидни.

Дмитрий се върна след малко и погледна за кратко към Ро-

бърт.

– Тя също заспа – осведоми ме. – Трансформацията... е

трудна. – Видях мъката, стаена в очите му, и се запитах кой ли

спомен го терзае сега. Споменът, че е бил променен? Споме-

нът, че е бил стригой?

– Не мисля, че трябва да оставяме Соня сама – заявих. С

крайчеца на окото си зърнах самодоволната усмивка на Вик-

тор. – Някой трябва да остане при нея, в случай че се събуди.

Сигурно ще бъде объркана и няма да знае какво става.

Дмитрий остана мълчалив няколко секунди, докато внима-