Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- _Кой?_ - настоя Мат.
- Генерал Лунал Галган - каза Джейм. - Командващ сеанчанските армии. Не мога да те разбера, приятел. Убиец ли си, или залавяш убийци?
- Никакъв проклет убиец не съм. - Мат дръпна ръба на шапката си над окото и надигна торбата. - Никога не убивам човек, освен ако той не настоява - и то да настоява с крясъци и толкова тупурдия, че става неучтиво да не изпълня молбата му. Ако те намушкам, приятел, ще знаеш, че това предстои, и ще знаеш защо. Обещавам ти го.
- Джейм - изсъска Катана. - Това е _той_.
- Сега пък какво? - попита Джейм, щом Мат се провря покрай него, вдигнал увития ашандарей на рамо.
- Онзи, когото търсят стражите! - каза Катана и погледна към Мат. - Светлина! На всеки войник в Ебу Дар е казано да търси лицето ти. Как успя да минеш през градските порти?
- С късмет - подхвърли Мат през рамо и излезе.
- Какво чакаш? - попита Моарейн.
Ранд се извърна към нея. Стояха в командната шатра на Лан в Шиенар. Миришеше на пушек от горящите поля, подпалени от войските на Лан и лорд Агелмар, докато се оттегляха от Клисурата.
Изгаряха земите, които бяха искали да защитят. Отчаяна тактика, но добра. От тактиката „всичко или нищо”, която Луз Терин и хората му се бяха поколебали да приложат, поне в началото. Беше им струвало скъпо тогава.
Пограничниците не проявяваха такова колебание.
- Защо сме тук? - настоя Моарейн и пристъпи към него. Девите му пазеха палатката отвътре. По-добре беше врагът да не разбере, че Ранд е тук. - Трябваше да си на Шайол Гул сега. Там е съдбата ти, Ранд ал-Тор. Не тези по-маловажни боеве.
- Мои приятели загиват тук.
- Мислех, че си надмогнал тези слабости.
- Състраданието не е слабост.
- Нима? А ако пощадиш враговете си от състрадание и им позволиш да те убият? Тогава какво, Ранд ал-Тор?
Той нямаше отговор.
- Не можеш да се излагаш на риск - каза Моарейн. - И независимо дали си съгласен, или не, че състраданието само по себе си може да е слабост, да действаш глупаво заради него определено е.
- Ще тръгна срещу Тъмния в подходящия момент - отвърна Ранд. - Но не преди това. Той трябва да мисли, че съм с армиите си, че изчаквам да спечеля повече терен, преди да ударя по него. Трябва да примамим командирите му да посветят силите си на юг, за да не бъдем притиснати на Шайол Гул, щом вляза там.
- Това ще е без значение - каза Моарейн. - Ти ще се изправиш срещу него и това ще е решителният момент. Всичко се върти около този момент, Преродени Драконе. Всички нишки в Шарката са изтъкани около вашата среща и въртенето на Колелото те тегли към нея. Не отричай, че го чувстваш.
- Чувствам го.
- Тогава върви.
- Още не.
Тя си пое дълбоко дъх.
- Упорит, както винаги.
- И толкова по-добре - отвърна Ранд. - Тъкмо упоритостта ме доведе чак дотук. - Замълча, после бръкна в джоба си. Извади нещо бляскаво и сребристо… знак на Тар Валон. - Ето - каза и й го подаде. - Пазех го това.
Тя присви устни.
- Не може да е…
- Същият ли? Не е. Онзи отдавна е изгубен, опасявам се. Този си го носех като талисман, почти без да съзнавам какво правя.
Моарейн взе монетата и я завъртя между пръстите си. Все още я оглеждаше, когато Девите погледнаха нащрек към входа на палатката. След миг Лан вдигна платнището и влезе, с двама малкиери за охрана. Тримата можеше да са братя с тези мрачни изражения на коравите им лица.
Ранд пристъпи и сложи ръка на рамото на Лан. Мъжът не изглеждаше уморен - камък не може да изглежда уморен, - но изглеждаше _похабен_. Ранд разбираше това чувство.
Лан му кимна и извърна поглед към Моарейн.
- Двамата да не сте спорили?
Моарейн прибра знака и лицето й стана безизразно. Ранд не знаеше какво да мисли за отношенията между двамата след нейното завръщане. Бяха вежливи, но имаше взаимно отчуждение, което не беше очаквал.
- Трябва да слушаш Моарейн - каза Лан на Ранд. - Подготвяла се е за това, което става, повече време, отколкото ти си живял. Позволи й да те наставлява.
- Тя иска да напусна това бойно поле - отвърна Ранд. - И да тръгна веднага за Шайол Гул, вместо да се опитам да надвия онези преливащи, за да можеш да си върнеш Клисурата.
Лан се поколеба.
- Тогава може би трябва да направиш каквото тя…
- Не - прекъсна го Ранд. - Положението ти тук е бедствено. Мога да направя нещо, така че ще го направя. Ако не можем да спрем онези Властелини на ужаса, ще трябва да отстъпваш чак до Тар Валон.
- Чух за онова, което си направил в Марадон - каза Лан. - Не бих отказал едно чудо тук, ако е решило да ни споходи.
- Марадон беше грешка - отсече Моарейн. - Не можеш да си позволиш да се излагаш на риск, Ранд.