Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Не, една добра гостилница трябваше да е изтъркана и използвана, като добри ботуши. И здрава също така, пак като добри ботуши. Стига ейлът да няма _вкус_ на добри ботуши, имаш печеливша гостилница. Най-добрите места за информация бяха в Рахад, но облеклото му беше прекалено хубаво, за да ги навести, а и не искаше да се набута в онова, което сеанчанците правеха там.
Надникна в една гостилница, наречена „Зимният цвят”, обърна се моментално и бързо се отдалечи. Гвардейци на Смъртната стража в униформи. Не искаше да поеме и най-малкия риск да се натъкне на Фурик Карийд. Следващият хан беше прекалено добре осветен, другият след него - прекалено тъмен. След около час търсене - и нито един дуел наоколо - започна да се отчайва, че изобщо ще намери подходящото място. И тогава чу трополене на зарове в чаша.
В първия миг се стресна, че са ония проклети зарове в главата му. За щастие бяха най-обикновени зарове. Благословени, чудесни зарове. Звукът бе прекъснал за миг, понесен от вятъра през човешкото множество на улицата. С ръка на кесията с монети и с торбата през рамо, Мат се запровира през тълпата, като мърмореше извинения. В една от близките пресечки видя табела.
Приближи се и разчете думите: „Ежегодната свада”, написани с бакър на фасадата. Имаше и рисунка с тупащи се по гърба хора, а отвътре се носеха звуци на тропащи зарове и миризми на вино и ейл. Мат пристъпи вътре. Зад вратата стоеше сеанчанец със закръглено лице, небрежно подпрян на стената и с меч на колана. Изгледа го подозрително. Е, Мат никога не беше срещал кръчмарски бияч, който да не хвърля поглед на всеки мъж, който влезе. Посегна да му кривне шапката си за поздрав, но не я носеше, разбира се. Кървава пепел. Чувстваше се гол без нея понякога.
- Джейм! - викна жената от тезгяха. - Не гледаш пак навъсено гостите, нали?
- Само тия дето го заслужават, Катана - провлече мъжът в отговор. - Сигурен съм, че тоя го заслужава.
- О, я стига - каза жената, Катана. Дойде, хвана Мат за ръкава на палтото и го повлече към тезгяха. Беше ниска, с тъмна коса и светла кожа. Не че беше много по-стара от него, но имаше нещо майчинско в осанката й.
- Не му обръщай внимание. Просто не създавай главоболия и няма да бъде принуден да те намушка, убие или нещо помежду тия двете.
И бутна Мат на едно столче пред тезгяха. В гостилницата беше полутъмно, но цареше дружеска атмосфера. От едната страна играеха на зарове, от хубавия вид игра. От тази, в която хората се смеят и тупат добродушно приятелите си по гърба при загуба. Нямаше ги тук измъчените очи на мъже, залагащи последната си монета.
- Трябва ти ядене - заяви Катана. - Приличаш на човек, който не е ял като хората от седмица. Как си го изгуби това око?
- Бях охрана на един лорд в Муранди - отвърна Мат. - Загубих го в засада.
- Голяма лъжа изтърси. - Катана плесна пред него чиния, пълна с парчета свинско и сос. - И я каза, без окото да ти мигне. Почти ти повярвах. Джейм, искаш ли ядене?
- Трябва да пазя вратата! - извика биячът в отговор.
- Светлина, човече. Да не очакваш някой да я отнесе? Я идвай.
Джейм измърмори, но дойде и се настани на столчето до Мат. Катана сложи пред него халба ейл и той я вдигна към устните си, загледан напред.
- Наблюдавам те - измърмори на Мат.
Мат вече не беше сигурен дали това е подходящата гостилница за него, но и не беше сигурен дали ще се измъкне с главата си на раменете, ако не изяде храната, както му наредиха. Опита я. Беше доста добра. Жената се беше преместила, размахваше пръст и хокаше някакъв мъж на една от масите. Изглеждаше от оня сорт, дето ще нахокат дърво, че е израснало на неподходящото място.
„Тази жена не бива никога да се пуска да влезе в една стая с Нинив - помисли Мат. - Поне докато аз съм на по-малко от един вик разстояние.”
Катана се върна наперено при тезгяха. Носеше брачен нож на шията си, въпреки че Мат не зяпна натам повече от няколко секунди, женен мъж беше все пак. Полата й беше загърната нагоре и защипана по обичая на ебударското простолюдие. Докато приготвяше блюдото с храна за Джейм, Мат забеляза, че го поглежда обичливо, направи си някои изводи и попита:
- Двамата от дълго ли сте женени?
Джейм го изгледа.
- Не. Не съм бил дълго от тая страна на океана.
- Логично. - Мат отпи от ейла. Не беше зле, предвид колко ужасен бе вкусът на повечето неща напоследък. Беше само леко неприятен.
Катана отиде при играещите на зарове и настоя да ядат още, защото изглеждали пребледнели. Цяло чудо беше, че този тип, Джейм, не тежеше колкото два коня. Но пък Катана беше разговорлива, тъй че може би щеше да измъкне от нея информацията, която му трябваше.