Спомен за светлина

Странно, тук се чувстваше повече у дома си, отколкото в Две реки. Да, ебударците бяха сприхави, но всички народи си имаха своите чудатости. Всъщност, като си помисли човек, никога не беше срещал народ, който да не е сприхав за едно или друго. Пограничниците бяха непонятни, както и айилците - дума да няма. Кайриенците, с техните странни игри, тайренците с тъпите им йерархии, сеанчанците с тяхното… сеанчанство.

Това беше истината. Всички извън Две реки, и в по-малка степен Андор, бяха _скапано_ шантави. Човек просто трябваше да е готов за това.

Крачеше напред, като внимаваше да бъде учтив, за да не се намери с нож в корема. Въздухът миришеше на стотици сладкиши, а бърборенето на тълпата бе като глухо бръмчене в ушите му. Ебударците все още носеха пъстроцветните си дрехи - може би затова Калайджиите бяха дошли тук, привлечени от ярките цветове като войници от ядене - все едно, а ебударките носеха рокли със стегнати дантелени горнища, които показваха много гръд, не че Мат гледаше. Бяха с цветни фусти отдолу и полите им бяха повдигнати и защипани на хълбока или отпред, за да се виждат фустите. Това никога не беше го проумявал. Защо да слагаш шареното отдолу? И като си го направил, защо после да си правиш толкова труд да го покриеш, пък после да загърнеш полите нагоре да се виждат?

Мъжете носеха дълги елеци, също толкова шарени, може би за да скриват петната кръв, когато ги намушкат. Нямаше смисъл да се захвърля един добър елек само защото типът, който го носи, е убит затова, че е попитал за времето. Макар че… докато вървеше, Мат не видя толкова дуели, колкото бе очаквал. Не че бяха толкова обичайни в тази част на града, колкото в Рахад, но в някои дни не беше могъл да направи и две крачки, без да мине покрай двама мъже с извадени ножове. Този ден не видя нито един.

Някои ебударци - човек можеше да ги отличи по смуглата кожа - ходеха наперено в сеанчанско облекло. Всички бяха много учтиви. Учтиви като шестгодишно хлапе, което току-що е чуло, че в кухнята има пресен ябълков пай.

Градът беше същият, но и различен. Променен, с някой и друг оттенък. И не беше само защото в пристанището вече ги нямаше корабите на Морския народ. Беше заради сеанчанците, явно. Бяха въвели правила, откакто той бе напуснал. Що за правила?

Отведе Пипс до една конюшня, която му се стори достатъчно прилична. Бърз поглед вътре му го подсказа. Грижеха се добре за животните и много от тях бяха много добри. Винаги беше най-добре да се довериш на конюшня с хубави коне, макар и да ти струва малко повече.

Остави Пипс, взе си багажа и тръгна, като се подпираше като на тояжка с увития все още ашандарей. Изборът на подходящия хан беше толкова тегава работа, колкото и изборът на добро вино. Искаш да е стар, но и да не е порутен. Чист, но не прекалено чист - гостилница без никакви петна вътре изобщо не е посещавана като хората. Мат не можеше да понася места, където хората си седяха кротко и пиеха чай, седнали там най-вече за да ги видят.