Спомен за светлина

Джейм го изгледа.

- Истина е. Трябва да се вслушаш в това, което казваш.

„Светлина - помисли Мат. - Тоя сигурно мисли, че съм някакъв шпионин.”

- Изборът не е мой - отвърна му. - Понякога хората слушат само това, което искат да чуят.

Хапна още едно парче месо, чийто вкус беше точно толкова добър, колкото можеше да се очаква. Да яде човек храна напоследък беше все едно да танцува само с грозни момичета. Тази обаче беше между по-добрите от лошите, които бе имал нещастието да яде в последно време.

- Един разумен човек би могъл просто да научи истината - каза Джейм.

- Трябва първо да намериш истината - отвърна Мат. - По-трудно е, отколкото мислят повечето хора.

Катана зад тях изсумтя:

- „Истината” е нещо, което мъжете обсъждат в кръчми, когато са толкова пияни, че не си помнят имената. Това означава, че не си в добра компания. Не бих заложила много на нея, пътниче.

- Казвам се Мандевуин - каза Мат.

- Не се и съмнявам - каза Катана и го изгледа от глава до пети. - Казвал ли ти е някой, че трябва да носиш шапка? Много добре ще стои на липсващото ти око.

- Тъй ли? - отвърна сухо Мат. - Даваш съвети по мода, освен че храниш хората насила?

Тя го перна по тила с парцала за чистене.

- Яж си яденето.

- Виж, приятел - рече Джейм. - Знам какъв си и защо си тук. С тая фалшива превръзка на окото не можеш ме излъга. Имаш ножове за мятане затъкнати в ръкавите и още шест на колана, доколкото мога да броя. Никога не съм познавал едноок мъж, който да може да хвърли и зърно сух боб. Тя не е толкова лесна мишена, колкото си мислите вие, чужденците. Никога няма да можеш да влезеш в двореца, да не говорим, че ще минеш през охраната й. По-добре иди си намери някоя честна работа.

Мат се вторачи в него. Мислеше го за _убиец_? Пресегна се, смъкна превръзката и показа дупката, останала от изваденото му око.

Джейм малко се стъписа, а Мат попита тихо:

- Има ли убийци, дебнещи Тюон?

- Не споменавай името й така - каза Катана и замахна да го перне отново с парцала.

Мат се пресегна, без да погледне назад, и докопа края на парцала. Задържа погледа на Джейм със здравото си око, без да мигне, и повтори невъзмутимо:

- Има ли убийци, дебнещи Тюон?

Джейм кимна.

- Най-вече чужденци, които не са наясно с нещата. Няколко минаха през гостилницата. Само един призна защо е тук. Погрижих се кръвта му да изтече в прашната земя на местата за дуелиране.

- Значи си приятел - каза Мат и стана. Бръкна в пътната си торба, извади шапката си и си я сложи. - Кой стои зад това? Кой ги е вкарал тук, кой дава награда за главата й?

Катана огледа шапката му и кимна одобрително. После присви очи към лицето му.

- Не е каквото мислиш - отвърна Джейм. - Не наема най-добрите убийци. Чужденци са, тъй че целта не е да успеят.

- Не ме интересува какви са проклетите им цели - каза Мат. - Кой ги наема?

- Твърде важен е за тебе, за да…