Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Подаде й документите.
Егвийн ги огледа. После се усмихна.
Мат не помнеше да е виждал толкова много Калайджии около Ебу Дар. Ярко оцветени фургони бяха изникнали като гъби по иначе сивото поле. Бяха толкова много, че можеха да направят цял проклет град. Град на Калайджии? Щеше да е като… като град на айилци. Просто беше сбъркано.
Подкара Пипс в лек тръс по пътя. Разбира се, _имаше_ айилски град. Може би и калайджийски град щеше да има някой ден. Щяха да изкупят всичката цветна боя на света и на всички други щеше да им се наложи да носят бозаво. Никакъв бой нямаше да има в града им, тъй че щеше да е голяма скука, но също така нямаше да има и едно проклето котле с дупка на дъното на трийсет левги околовръст.
Усмихна се и потупа Пипс по шията. Беше прикрил своя ашандарей колкото можеше, да прилича на тояжка за подпиране, вързана отстрани на коня. Шапката му беше напъхана в една торба, която беше провесил от дисагите, с всичките му хубави палта. Беше отпрал дантелата от това, което носеше. Беше срамота, но не искаше да го познаят.
Носеше на главата си груба превръзка, покриваща липсващото му око. Щом се приближи до портата на Ебу Дар, се нареди зад другите, които чакаха разрешение да влязат. Трябваше да прилича просто на още един наемник, влизащ в града да потърси убежище или може би работа.
Гледаше да седи изгърбен на седлото. Дръж главата наведена: добър съвет на бойното поле _и_ когато влизаш в град, където всички те познават. Не можеше да е Матрим Каутон тук. Матрим Каутон беше оставил кралицата на този град вързана, за да бъде убита. Мнозина щяха да подозират него за убийството. Светлина, _той самият_ щеше да го подозира. Беслан щеше да го мрази сега и не се знаеше какво щеше да изпитва към него Тюон, след като се бяха разделили вече от доста време.
Да, най-добре беше да си държи главата наведена и да си кротува. Щеше да проучи. В смисъл, стига изобщо да стигнеше до проклетата порта. Къде по белия свят го имаше това, опашка да влезеш в град?
Все пак стигна най-после. Отегченият войник на портата беше мръсен и приличаше на просяк. Изгледа Мат от глава до пети и попита:
- Положил ли си клетвите, пътнико?
Войникът до него махна на следващия на опашката.
- Ама разбира се - отвърна Мат. - Клетвите към великата Сеанчанска империя и самата императрица, дано да живее вечно. Аз съм просто един беден скитащ наемник, служил някога в Дома Хаак, благородна фамилия в Муранди. Изгубих едното си око от разбойници в Близначния лес преди две години, докато защитавах едно детенце, което намерих в гората. Отгледах го момиченцето като свое, но…
Войникът му махна да продължи. Май изобщо не го беше слушал. Мат помисли дали да не остане на място просто заради принципа. Защо трябваше войниците да принуждават хората да чакат толкова дълго и да им дават време да си измислят прикриваща версия, а после да не я изслушат? Това си беше направо обидно. Не за него - той открай време си беше веселяк и никога не се обиждаше. Но другите хора - със сигурност.
Овладя раздразнението си и продължи напред. Сега трябваше просто да се добере до подходящия хан. Жалко, че заведението на Сетале вече не съществуваше като възможност. То…
Мат се вцепени на седлото, макар Пипс да продължи ленивия си ход. Другият пазач на портата беше _Петра Силния_, от позорището на Валан Лука.
Извърна се на другата страна и отново се изгърби в седлото, после още веднъж се озърна бързо през рамо. Да, беше Петра, да. Нямаше как да се сбъркат тези яки като цепеници ръце и дебелият като дънер врат. Петра не беше висок, но беше толкова широк, че цяла армия можеше да се скрие в сянката му. Какво търсеше в Ебу Дар? Защо носеше сеанчанска униформа? Мат за малко да подкара към него и да го заговори, заради старото им приятелство, но сеанчанската униформа го накара да премисли.
Е, поне късметът си беше с него. Ако го бяха отпратили към Петра вместо към пазача, който го бе заговорил, със сигурност щяха да го познаят. Мат въздъхна, слезе от Пипс и го поведе за юздите. Градът беше претъпкан и не искаше конят да бутне някого. А и Пипс беше достатъчно натоварен, за да прилича на товарно животно - стига гледащият да не разбираше нищо от коне, - тъй че с ходенето щеше по-малко да се набива на очи.
Може би трябваше да започне търсенето си на хан в Рахад. Винаги беше лесно човек да чуе най-новите слухове в Рахад, а и игра на зарове да намери. Също така винаги беше лесно да се намериш с нож в корема в Рахад, а това говореше нещо за Ебу Дар. В Рахад хората бяха склонни да вадят ножове и да почнат да се трепят толкова лесно, колкото да си кажат „здрасти” сутринта.