Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Парите са вътре — каза Майкъл.
— Бих искал да се уверя.
— А аз искам да се уверя, че си донесъл обещаното. — Майкъл сложи ръка върху сака.
Грубер разкопча палтото си и бръкна вътре. Аби се обърна и се облегна на парапета с гръб към реката, сякаш разглежда крепостната стена. При входа детето в количката беше успяло да разкопчае колана, скочи на земята и хукна към продавача на сладолед. Майка му забърза след него. В далечината Аби чу викове и свирки. Сигурно състезанието беше започнало.
Грубер извади найлонова чанта с няколко листа вътре.
— Нямаше да дойда, ако не ги носех. Реконструкция на текста и моята собствена транскрипция.
— Нещо интересно?
— Бих казал, да. — Той сложи ръка на сака. — Ако всичко е наред…
Майкъл отстъпи.
— Моля, заповядай.
Погледна покрай стената и срещна погледа на Аби. Едва забележимо й кимна.
Не бяха планирали това. Какво очаква, да му видя сметката посред бял ден? Тя закрачи към тях двамата. Грубер не я видя, защото се беше съсредоточил да бута на една страна пачките евро в сака. Пластмасовата чантичка беше изчезнала обратно под палтото му.
Главата му се стрелна нагоре.
— Каза сто хиляди евро, а тук има само десет.
— Ще получиш останалите, когато се уверим в истинността на документа. — Майкъл говореше бързо, импровизирайки. — Трябва да знаем колко ценно е това, което съдържа. — Очите му се стрелнаха над рамото на Грубер и повикаха Аби да се приближи. Хайде.
Тя направи още една крачка.
В този миг детски писък разкъса въздуха. Аби, Грубер и Майкъл се обърнаха, за да погледнат. Продавачът на сладолед беше спрял по средата на терасата, металният капак на количката се отвори, сякаш за да напълни фунийка на момиченцето от детската количка. Вместо това ръката му извади дълъг черен пистолет.
Инстинктите на Аби сработиха. Тя се хвърли на земята частици от секундата преди да изтрещи първият изстрел. Терасата се превърна във врящ котел от трескави стъпки и писъци. Тя повдигна глава и видя сладоледаджията да тича към сака на парапета.
Майкъл и Грубер бяха изчезнали.
Стрелецът дотича до парапета и отвори сака. Погледна вътре, след това го хвърли на земята и надникна през парапета. Вдигна пистолета и се прицели в нещо в подножието на стената.
Значи Майкъл е там. Нямаше къде другаде да отиде. Без да се замисля, Аби се изправи и се втурна срещу стрелеца. Мъжът беше затворил едното си око, а с другото се прицелваше: затова не я видя. Не знаейки какво друго да направи, тя протегна ръце напред и се хвърли в краката му.
Той се олюля от удара, но не падна. Опита се да я отблъсне, но Аби обгърна с ръце краката му и се търкаляше и гърчеше едновременно с него, докато я влачеше по земята. Изведнъж нещо се стовари върху главата й. Болка прониза черепа й и тя се пусна.
Сладоледаджията я ритна настрана, след това погледна през парапета. Отново вдигна пистолета — но не стреля. Отдолу се чуваха викове и множество стъпки.
Опитвайки се да не привлича внимание, Аби се надигна само толкова, колкото да надникне между пречките на парапета. Трийсетина мъже по фланелки и шорти тичаха по пътеката в подножието на крепостната стена, заобиколени от шепа зрители. Един или двама погледнаха към терасата, за да видят за какво е тази шумотевица, но повечето бягаха с впити в земята очи.
Стената беше прекалено висока, за да е успял Майкъл да скочи. Но по нея се издигаше скеле, от което работници бяха поправяли древната зидария. Найлонови покривки плющяха по стълбовете, скривайки всички работещи зад тях.
Бегачите начело току-що бяха минали покрай основата на скелето. Когато останалите се изравниха с него, найлоновото покривало се разгърна. Двама мъже изскочиха отвътре — Майкъл и Грубер, и се гмурнаха сред атлетите. Чуха се викове, някои гневно ги заблъскаха, но те не намалиха скоростта, за да останат в групата. Стрелецът следеше движенията им с пистолета, но две движещи се цели в море от хора, които се бутаха и надминаваха през цялото време — това беше прекалено трудно. Не посмя да рискува.
Терасата се беше опразнила — Аби и стрелецът бяха единствените останали. Той погледна надолу към нея; тя се сви на топка и се замоли да не знае коя е.
Мъжът се поколеба — поне не стреля веднага. Внезапно се чуха още викове от другата страна на терасата. Но тези бяха различни — не паникьосани или объркани, а заплашителни. Аби погледна през пръстите си.