Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Тази изборна битка буди голям интерес в столицата, нали, сър?
— Да, да, разбира се — отвърна мистър Пикуик.
— И имам основание да вярвам — поде Пот, хвърляйки поглед към мистър Пъркър за потвърждение, — имам основание да вярвам, че моята статия от миналата събота е допринесла нещо в тази насока.
— Няма никакво съмнение в това — рече дребничкият мъж.
— Печатът е мощен фактор, сър — забеляза Пот.
Мистър Пикуик изрази пълното си съгласие с това становище.
— Но смея да кажа, сър — рече Пот, — че аз никога не съм злоупотребявал със страхотната мощ, намираща се в моя власт. Смея да кажа, сър, че никога не съм насочвал благородното оръжие в моите ръце срещу свещеното право на частен живот или срещу чувствителната гръд на личната репутация; смея да кажа, сър, че съм отдал енергията си на усилия — колкото и скромни да са те, а те са скромни, знам — да се внедрят онези принципи… на… за… при…
Тук редакторът на „Ийтънсуилска газета“ сякаш се пообърка и мистър Пикуик му се притече на помощ, като каза:
— Разбира се.
— И позволете ми, сър — рече Пот, — позволете ми да ви задам един въпрос като на безпристрастен наблюдател: как гледат, какво е общественото мнение в Лондон относно борбата ми с „Независимост“…
— Много ги вълнува, без съмнение — прекъсна го мистър Пъркър с лукав поглед, който по всяка вероятност бе случаен.
— Борбата — рече Пот — ще продължи, докато притежавам сили, здраве и таланта, с който съм надарен. От тази борба, сър, макар тя да възбужда умовете на хората, да бунтува техните души и да ги прави негодни да се справят с текущите задължения на всекидневния живот — от тази борба, сър, аз никога не ще се оттегля, докато кракът ми не смаже ийтънсуилския „Независимост“. Аз желая, щото хората в Лондон и в цялата ни страна да знаят, сър, че могат да се уповават на мен; да знаят, че аз не ще ги изоставя, че съм твърдо решен да ги защищавам, сър, до самия край.
— Вие постъпвате много благородно, сър — отвърна мистър Пикуик и сграбчи десницата на възвишения Пот.
— Вие, сър, сте, както виждам, човек с усет и талант — додаде Пот, едва поемайки дъх след страстното си патриотично обръщение. — Много съм щастлив, сър, загдето имах възможност да се запозная с човек като вас.
— А за мен е голяма чест — отвърна мистър Пикуик — да чуя подобно мнение от ваша страна. Позволете ми, сър, да ви представя на моите съпътници, другите членове-кореспонденти на клуба, на който, с гордост заявявам, аз съм основател.
— С най-голямо удоволствие — рече мистър Пот.
Мистър Пикуик излезе и се върна със своите приятели, като ги представи на редактора на „Ийтънсуилска газета“, спазвайки всички правила на протокола.
— Сега, драги мой Пот — рече дребничкият мистър Пъркър, — поставя се въпросът, какво ще правим с нашите приятели?
— Предполагам, че бихме могли да отседнем в това заведение — забеляза мистър Пикуик.
— Няма свободно легло в цялата странноприемница, драги мой сър — нито едно свободно легло.
— Крайно неприятно — рече мистър Пикуик.
— Безкрайно — потвърдиха неговите съпътници.
— Имам едно предложение по този въпрос — намеси се мистър Пот. — Смятам, че представлява подходящо разрешение. В „Паунът“ има две свободни легла, а мога смело да заявя от името на мисис Пот, че тя би била щастлива да приеме у нас мистър Пикуик и един от неговите другари, ако останалите двама господа и техният прислужник нямат нищо против да се сместят както могат в „Паунът“.
След няколкократни настойчиви покани от страна на мистър Пот и няколкократни възражения от страна на мистър Пикуик, че не би могъл и да помисли да безпокои и притеснява любезната му съпруга, те дойдоха до заключение, че това е единственият начин, по който могат да постъпят. Тъй и постъпиха; и след като хапнаха заедно в „Градският герб“, приятелите се разделиха — мистър Тъпман и мистър Снодграс се отправиха към „Паунът“, а мистър Пикуик и мистър Уинкл се запътиха към резиденцията на мистър Пот; те се бяха уговорили отнапред да се съберат отново заранта в „Градският герб“ и да отидат с шествието на уважаемия Самюъл Слъмки до мястото на изборите.
Домашният кръг на мистър Пот се състоеше само от него и неговата съпруга. Всички люде, чийто мощен гений ги е издигнал в света до слава и знатност, страдат обикновено от някоя незначителна слабост, изпъкваща сякаш по-очебийно поради противоречието с цялостната им личност. Ако у мистър Пот имаше някаква слабост, то беше може би неговото малко по-голямо подчинение на донякъде надменното ръководство и господство на неговата съпруга. Не считаме обаче, че сме в правото си да подчертаваме особено много това обстоятелство, защото в случая мисис Пот пусна в обръщение целия си чар, за да посрещне двамата господа.