Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Приемам — отвърна той, сякаш това бе единственият отговор, на който бе способен и сякаш точно това го бе накарало да дойде на този остров от самото начало.
Темпър погледна към потоците магия и се почеса по брадичката с опакото на ръкавицата си.
— Ами тези пламъци?
Отговор не последва. Той погледна надолу. Трупът лежеше неподвижно. Темпър почувства, че това, което бе държало Фаро на този свят, го бе напуснало. Усети как гърлото му пресъхва от страх. Какво точно бе обещал?
Корин пристигна и клекна до него.
— Старецът?
Темпър кимна и отново погледна към пулсиращата огнена буря. Отвъд нея видя фигури, които се оттегляха в мъглата.
— Вече няма значение.
Усети ръката й върху рамото си.
— Трябва да тръгваме. Веднага.
— Корин… можеш ли да ме предпазиш от тези магии?
— Какво?
— Можеш ли да ме защитиш от тях?
Корин го зяпна, ужасена.
— Ти си луд!
— Можеш ли!
Погледът й прескочи от него на портата, после отново се върна на него. Темпър зърна нещо в очите й — проблясък на боен дух, на жажда за битка. Но страхът го потуши. Тя поклати глава.
— Забрави.
Той погледна към жилетката й, където трябваше да е закачена емблемата с моста и пламъците.
Корин улови погледа му и веднага се изчерви.
— Проклет да си! Как смееш!
Но той продължаваше да я гледа и да чака.
Тя въздъхна и отново погледна към завесата от магии.
— Може би… но за малко.
Той кимна, пое си дълбоко дъх и тръгна към портата.
— Само един удар на сърцето! — извика тя след него.
Темпър продължи да върви.
— Това ще ми е достатъчно — промърмори той, — едва ли разполагам с повече време.
Спря точно пред водопада от енергия и закри очите си от блясъка. Видя неясната форма на великана отвъд.
Завесата изглеждаше много по-тънка и не толкова непроницаема като преди. На Темпър му се искаше да знае точно с колко време разполагаше, преди тя окончателно да се свлече, но отново го бяха помолили да запълни пролуката, точно както бе направил Дасем, и той просто не можеше да откаже.
Лубен изникна до него. Той дори не се извърна към Темпър, за да види реакцията на воина. Темпър погледна към Корин, която сви рамене и оформи с устни: „Много малко време“.
Темпър кимна, нагласи ръкавиците си и отпусна рамене. Забави дишането и успокои сърцебиенето си. Извика на Лубен:
— Влизаме бързо. Ти стой ниско, аз високо.
Лубен кимна отривисто и вдигна брадвата си. Темпър надяна шлема си.
— Сега! — извика Корин.
Темпър скочи в завесата от магии и усети как косата му се подпалва, а доспехите му се нагряват така, сякаш ги бе хвърлил в пещ. Но кожата му не се овъгли, въпреки че енергията пращеше и се усукваше около него. Опърлената пътека, по която вървеше, съскаше под краката му при всяка стъпка. Чувстваше Лубен до себе си.
След само три стъпки сянката на Джагъта падна върху тях. Опитите на съществото да избяга от двора на Дома му се бяха отразили почти толкова пагубно, колкото на Фаро. Бронзовите доспехи димяха на раменете и гърдите му. Металът се бе разтекъл и почернял. Но мечовете блестяха дори по-ярко от преди, сякаш самите те горяха.
Темпър атакува, като замахна високо. Едното му острие се заби в плочка на рамото, плъзна се и рикошира в шлема. Лубен подсече съществото, а после го намушка със смъртоносния шип на върха на брадвата.
Джагътът се обърна и изби шипа, след което посече Лубен през рамото и гръбнака. Гърбушкото се срина до Темпър.
Бяха прахосали първата си и най-добра възможност. През следващата частица от секундата Темпър реши да смени тактиката. Той изрева и се хвърли напред, надявайки се да направи впечатление на полудял от ярост див звяр. След два удара, които си размениха, Джагътът се хвана — създанието отстъпи, чакайки сляпата ярост на Темпър да му отвори възможност за довършващ удар. Но Темпър го бе изтласкал назад от прага на портата. Границата от магии се затвори като затръшната врата.
Темпър спря да напада. Беше награден с частица колебание в своя противник, което говореше за нарушен ритъм. В този миг Темпър почувства удовлетворение от това, че гамбитът му се бе оказал успешен, но и нещо друго: нови сили, които сякаш се изливаха от земята и стрелкаха нагоре по краката му. Оловната тежест на изтощението и болката се отдели от него като пласт мръсотия, отмит от свежа, съживителна струя вода. Над него се спусна вътрешният мир, който го бе превел жив и здрав през хаоса на безброй битки. Позволи си една свирепа, широка усмивка.