Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Превръщаше се в хедонист и това изобщо не я притесняваше. Чудно какво ли би казал д-р Кунц?
Засмя се глас и Джъстис се спря.
- Какво толкова е смешно?
- Ами, ще отнеме доста време, докато ти разкажа, пък и без това е свързано с един неприятен човек. Но наистина се надявам Мария да е оставила дрехите до потока.
- Харесва ми да си облечена в моите дрехи. Мисля, че постоянно трябва да носиш моите блузи - отвърна той. Дълбокият му глас носеше със себе си нотка забавление.
- Убедена съм, но не мисля, че трябва да се връщам в селото облечена по този начин. Не че всички не ме смятат за твоя жена, но нека го кажем така - не съм ексхибиционистка.
- Това е добре, тъй като трябва да убия всеки мъж, който те е видял гола, а Конлан мрази, когато унищожаваме потенциални съюзници - отвърна й спокойно и Кийли не успя да разбере по тона му дали се шегуваше.
- Ти да не би...
Но той я прекъсна и й направи знак да замълчи.
- Потокът е точно зад дърветата. Чувам Алехандро и Мария да си говорят. Надявах се досега да са си тръгнали. Позволи ми да отида и тихичко да взема обувките и дрехите ти и да ги донеса.
После нежно я свали на земята, целуна я и се превърна в блестяща мъгла. И както винаги очите й се разшириха от недоумение. Никога нямаше да преодолее възхитата, която я обземеше, когато той правеше това. Бе така вълшебно и красиво, че буквално й взе дъха.
След по-малко от секунда, той се върна и малък облак от преливащи се цветове носеше дрехите и обувките й над мъглявата си форма. Пусна дрехите в ръцете й и след това прие облик. За момент бе обграден от ярка светлина, която приличаше на ореол и тя отново загуби ума и дума.
- Какво не му е наред на този мъж? - изръмжа той и я свали от облаците, в които витаеше с трясък.
- Какво имаш предвид?
- Все още го правят! - каза с погнуса.
Кийли се засмя, но сложи ръка на устата си, за да не я чуят Алехандро и Мария.
- И какво лошо има в това?
- Нищо! - сопна й се. - Обличай се.
Свали блузата му и му я подаде след това облече свободната бяла пола и червената блуза, които й бе дала Мария, докато се опитваше да разгадае причината за раздразнението му.
Внезапно я осени.
- Ти завиждаш?!
- Какво? Не бъди смешна! На какво точно завиждам? - изрева той.
- Че Алехандро е толкова... издръжлив - предположи тя, като едва успяваше да остане сериозна. - Но не трябва да позволяваш това да те притеснява, скъпи. Все пак ти си няколко стотин години по-възрастен от него. Казват, че с годините мъжете.
Джъстис присви очи.
- Не си чак толкова забавна, колкото смяташ, жено.
Кийли се побърка от коментара му.
- Да бе, да. Я си виж лицето.
- Изобщо не завиждам за издръжливостта на човека или каквото и да е там.
Ужасеното отрицание изписано на лицето му, само я накара да се засмее по-силно. Когато
най-накрая успя да си поема въздух, му обясни как стоят някои неща.
- Знаеш ли, вероятно им е отнело доста време преди да започнат да го правят, както ти така елегантно се изрази. Мария ми каза, че Алехандро никога не я е възприемал като жена, но мисля, че това се е променило след като я е видял по мокро бельо.
- Какво? - попита безизразно и свъси вежди. - Какво за нея?
Хапливата забележка, която бе на път да направи не излезе от устата й, защото осъзна, че той изобщо не се шегува. Не я бе забелязал. Красивата и пищна Мария. Дори не я бе погледнал, защото всеки негов поглед бе насочен към Кийли.
Постави ръце около врата му и го дари с една дълга, страстна целувка. Когато се отдръпнаха един от друг, за да си поемат дъх, той наклони глава.
- Не че се оплаквам, но това за какво беше?
- Затова, че не си забелязал Мария - каза като му подаде блузата и изпита съжаление, когато той скри великолепните си мускули с материята. - Знаеш ли, мисля, че трябва да се вкара закон, според който трябва постоянно да си гол.
После Кийли се обърна и тръгна към селото, докато си тананикаше.
Зад нея Джъстис издаде странен звук и я последва.
- Жени - прошепна. - Никога няма да ги разбера.
Тогава Кийли се усмихна.
Джъстис беше доволен да следва Кийли по пътечката. Радваше се на странното й приповдигнато настроение, въпреки че не знаеше какво го бе предизвикало. Добре де, знаеше, че отчасти и той е виновен. Усмихна се, докато наблюдаваше страхотния й задник, чудейки се дали ще имат време за още една отбивка, преди да стигнат до селото.
Вероятно не. Издиша шумно и обмисли преимуществата и недостатъците на това просто да я вземе на ръце и да отиде на друго изолирано място. Преди да успее да убеди самия себе си, чу гласа на един от селяните, който ги поздрави. Кийли го поздрави в отговор и нещо в начина й на произношение на кръглите гласни и плавните съгласни на перфектен испански го възбуди до болка. Намести панталоните си. Може би щеше да я накара да му говори на испански следващия път, когато правеха любов. Закова се на място, когато една мисъл нахлу в съзнанието му. В името на всички богове, когато тя научеше езика на атлантите, бе обречен. Щеше да я преследва по цял ден, всеки ден в седмицата.