Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Джъстис - извика го тя. - Идваш ли? Ще проверя Елени.
Джъстис се насили да изгони мислите, в които Кийли му шепнеше гальовни думи на родния му език.
- Върви. Ще поема следващата смяна да охранявам района.
Хвърли му такава усмивка, че едва не го омагьоса с топлината си, а после пое към скривалището. Със закъснение Джъстис осъзна още едно нещо.
Беше го нарекла ,, скъпи “.
Когато се запъти към долината, хилейки се като пълен идиот, мъжете също му отвърнаха с усмивка, но не казаха нищо. Бродеше наоколо, но най-накрая стигна до масата, на която жените вече бяха сервирали обяда. Когато се приближи и пое сладкия аромат на люта вегетарианска яхния, стомахът му изкъркори и той се сети за Кийли.
Разбира се, че всичко му напомняше за Кийли. Вероятно трябваше да позволи на Аларик да прегледа ума му и да му каже защо се превръща във влюбен идиот.
Аларик. Порталът. Усмивката му изчезна, когато се сети, че днес не се е опитвал да призове портала. Нещо в него знаеше, че част от нежеланието му се дължеше на страх, че магията няма да отвърне на повика му.
А другата част искаше да избегне последиците от това.
Коя част съм аз тогава? попита нереидът, който не бе обелил дума от предишната нощ. Този, които те кара да го направиш или последиците?
Нито едната. И двете, отвърна Джъстис. Ти си част от мен, част от която не мога да се откажа и без нея няма да съм цял.
Затвори очи и насочи силите си към магията на портала, очаквайки отговора му. Нещо блесна в края на съзнанието му, но бе извън обсега му. Дразнеше го със своята близост и недостъпност. Ако можеше да използва повече сила, щеше да го достигне. Стисна ръце в юмруци и се наведе напред, влагайки физическата си сила в начинанието. Точно там, на няколко милиметра от него, почти можеше да го достигне.
И тогава писъците на Кийли разкъсаха въздуха.
Глава 39
Кийли стисна в ръце разкъсаното одеялце, неспособна да повярва на доказателствата, независимо че бяха пред очите й. И отново изпищя.
- Съжалявам, сеньора - каза жената през сълзи. - Тя спеше, а ние работехме близо до тази сграда и затова не се притеснявахме да я оставим сама.
Кийли не можеше да отговори. Също така не можеше да измисли нищо, с което да я успокои. Да й каже, че вината не е нейна. Кийли бе тази, която остави малката осиротяла Елени сама.
Влюбената археоложка бе правила секс по време на криза, позволявайки едно изоставено дете да бъде отвлечено и наранено. Никога нямаше да си го прости.
Не заслужаваше да получи прошка.
Не можеше да мисли, да реагира и да понесе разкъсващата болка, която обземаше тялото й.
Затова още веднъж изкрещя.
Джъстис разби вратата, с меч в ръка, но се спря.
- Какво има? Ранена ли си? Кажи ми, ми амара?
Кийли спря да крещи и без да каже и дума вдигна разкъсаните остатъци от одеялото, така че всички да могат да видят листчето хартия под него и да прочетат думите. Жлъчни думи, изписани с черен въглен като подигравката с оцелелите в това овъглено село.
Детето е при нас.
В Сан Бартоло по смрачаване.
Гответе се за размяна.
Джъстис свали меча си, но ръката му трепереше под някакъв силен вътрешен натиск.
- Взели са я? Елени?
Кийли кимна, защото заради болезнената буца заседнала в гърлото й, не можеше да каже и дума. Тогава с треперещи ръце посочи предмета, който я бе накарал да крещи. Там, наполовина скрит в заплетените парчета от одеялото, лежеше окървавеният чехъл на клетата мъртва майка на Елени.
По него имаше и прясна кръв.
Джъстис изрева с ужасяващ, пропит с ярост и болка, вик. Кийли покри ушите си. Не можеше да го слуша. Не можеше да го понесе. Не можеше да търпи усещането, че след като сърцето й най-накрая се бе освободило, отново ще бъде изтръгнато от гърдите й.
Премигна няколко пъти много бързо, за да проясни зрението си, избърса сълзите си, а дори не бе усетила, че плаче, пое си дълбоко дъх и се изправи.