Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Освобождението на Атлантида
Освобождението на Атлантида - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Освобождението на Атлантида

Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:

Преди единадесет хиляди години Воините на Посейдон дават клетва да пазят човечеството от съществата, които бродят през нощта. Сега тези сили се обединяват. Както и две души, които стоят между справедливостта и вечния мрак…
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 126
Перейти на страницу:

- Харесваш ли това, което виждаш? - гласът й леко потрепна.

- Dios mio15, ти трябва да си, ти... - отвърна Алехандро, неспособен да формира разумна мисъл, а в очите му се разпали пламъкът на страстта.

Кийли се усмихна. Поне от всичко това щеше да излезе нещо добро, ако тези двамата най-после се намереха.

Обаче преди да успее да изрече и една дума, светкавично бърза скорост, която може би бе мъж със синя коса я вдигна на ръце и тръгна с нея през джунглата.

Когато Джъстис най-накрая забави крачка и я пусна на земята, тя бе толкова замаяна, че щеше да се отпусне на него.

- Наистина ужасно много ми писна от поведението ти на пещерен човек. Не си ми шеф, нито пък си ми баща.

- Слава на Посейдон! - Джъстис каза пламенно, докато се взираше в гърдите й.

За момент загуби нишката на мисълта си, когато той се наведе към гърдите й и ги обхвана с ръце, но тя с усилие се опита да продължи.

- Ти не си...

Облиза зърното й и го засмука.

Кийли отметна глава назад и изстена, но отново се опита.

- Не си.

Свали бикините й и вкара пръстите си във влажния й център, после потърка хлъзгавите си пръсти непред-назад по клитора й и тя се предаде.

С другата ръка я хвана силно, докато продължаваше ритмичните си ласки върху женствеността й и смучеше зърната й, така че Кийли забрави какво искаше да каже, способна само да стене сладострастно. Цялото й внимание бе съсредоточено върху това което правеше с тялото й и знаеше, че ако скоро не го усети в себе си щеше да се побърка.

- Джъстис, моля те! - каза тя, почти като молитва.

Интересуваше се само да не спира, не искаше никога да спира. О, Господи, той засмука другото й зърно, като побъркваше първото. След това вкара още един пръст в нея, във вагината й, отново и отново докато тя не стигна до оргазма и притисна пръстите му към най-горещата си точка. Кийли извика, когато стигна кулминацията си, но той не се отдръпна, нито пък извади пръстите си.

Вместо това я вдигна на ръце и я целуна като наклони главата си в най-подходящия ъгъл, за да проникне езикът му в устата й, също както пръстите му - в тялото й.

В нея отново започна да се заражда напрежение, напрежение, което измъчваше сетивата й. Първо в гърдите, а след това между бедрата й и Кийли не можеше да говори, не можеше да мисли, а непрестанно да стене.

- Моля те, умолявам те. Нуждая се от теб - примоли се срещу устните му и той прекрати целувката. Дишаше тежко, а мускулите му се бяха стегнали под ръката й.

- И аз се нуждая от теб, ми амара. Мисълта, че всеки може да те вида гола, обляна от слънчевата светлина... - потръпна срещу нея. - Толкова силно се нуждая от теб, че трябва да те чукам цял ден, за да преодолея ужаса, който преживях.

Кийли се засмя, но изскимтя, когато пръстите му отново проникнаха в нея. Влизаха и излизаха, докато тя не се побърка от желание и копнеж.

- Трябва да те вкуся, моя Кийли, моя жена. Искам да отпивам от теб, докато свършваш в устата ми - каза рязко. Коленичи на красивия зелен килим и преди жената да се възпротиви или да извика „Алелуя“, той я пое в устата си, а тя извика, водена от силата на екстаза.

Целуваше, ближеше и смучеше клитора й със същия натиск, който бе използвал над зърната й. Тя потрепваше, а той стисна красивата й червена коса в юмрук, докато я поглъщаше с уста и пръсти. Усети напрежението и величественото усещане, докато я взимаше, и отново експлодира крещейки. Не й пукаше дали цялото село щеше да я чуе, защото не можеше да понесе силата на удоволствието, което Джъстис й доставяше.

Тя свършваше ли свършваше, а той продължаваше да я ближе. Бе попаднала в един безкраен оргазъм, който я изстреля през светлината към облаците. Най-накрая се отпусна и падна напред, за да може той да я хване, безгръбначна и слаба заради наситеното удоволствие.

- Ти. аз. О, Господи! - прошепна тя.

Устните му се разтеглиха в усмивка, пълна с глад, самодоволно мъжко удовлетворение, и тъмни желания.

- Ти си като амброзия - Кийли потръпна при думите му - А сега трябва да ме поемеш целия - продължи и разкопча панталоните си, след това ги смъкна надолу Коленичил на земята, той я дръпна към себе си, за да може да го възседне. - Вземи ме, Кийли. Искам да ме яздиш, за да ми покажеш, че ме желаеш толкова, колкото и аз теб.

Бавно, много бавно тя се плъзна по огромната му ерекция и ахна при чувството, което изпита, когато я изпълни докрай. Беше влажна, дори подгизнала, затова той проникна по-лесно от преди, макар все още да я разпъваше и да усещаше невероятното чувство на пълнота. Пое го целия, докато бедрата й не стояха точно на неговите и Кийли не положи ръка на рамото му, за да си поеме дъх. После вдигна поглед и се вгледа в красивите му среднощно сини очи, в зениците, на които танцуваше синьо-зелена светлина.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 126
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)