Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Права си, Елени. Не бях права да го удрям и ще му се извиня, като се събуди. Съгласна ли си?
Елени кимна и избърса с пръст кристалните сълзи по лицето си, които блестяха като сребро.
- Бях толкова уплашена. Дори и никога да не съм ви виждала ранени, се страхувах. Но ти се върна, както ми бе обещала.
За да я успокои, Кийли погали слабичкия гръб на малката и даде още едно обещание, този път не само на Елени, но и на себе си.
- Винаги ще се връщам, Елени. Ако искаш отсега нататък може да останеш с мен.
Но Елени се унасяше като все още държеше Джъстис и не й отвърна. Вероятно не я бе чула, което може би бе за добро. Кийли се зачуди дали не се побъркваше. Първо се влюбваше в магически воин, а после го удряше. Никога досега не бе удряла. И обещаваше нещо на дете, което вероятно нямаше да успее да изпълни.
Още от момента, в който Лиам влезе в офиса й, се бе нагледала на невъзможни неща. Нямаше да е толкова трудно да уреди едно осиротяло дете да заживее с нея.
Решително избута тези мисли от съзнанието си и легна до Джъстис и Елени, като ги прегърна. Беше изтощена и се нуждаеше от сън. За останалото щеше да мисли на сутринта. Докато се размърдваше, опитвайки се да се намести по-удобно, усети как топлата ръка на Джъстис хваща нейната и я слага на гърдите си. Тя усети ударите на сърцето му Чувството, че то бие силно и стабилно под дланта й, я успокои и тогава Кийли позволи на тялото и съзнанието си да се потопят в мрака на съня.
* * *
На няколко километра от тях, в храма на Сан Бартоло, раненият вампир тъкмо приключи разказа си пред лидера на кръвното потомство за случилото се през изминалата нощ. Разярен, лидерът издължи толкова бързо кучешките си зъби, че те оставиха кървави резки по устните му Изрева така силно и продължително, че членовете на потомството коленичиха на земята и се разтрепериха от страх.
- Как смеят? Как смеят да ме заплашват? - изкрещя. - Тази нощ ще видим кой кого!
- Вероятно - осмели се да каже вампирът, чийто крак все още заздравяваше, - трябва да изчакаме останала част от потомството да се върне от лов и да ги нападнем с падането на мрака.
Лидерът се спусна към него, а освирепелите му очи блестяха в червено.
- Как смееш да ми се противопоставяш? - изсъска той.
- Не, не, господарю. Но яко бяхте видели силата на експлозията... Просто предлагам да отидем там, когато сме повече, за да не се излагате на опасност.
Лидерът се дръпна назад с пресметливо изражение.
- Може би си прав. Истинският лидер никога не излага себе си на риск. Прекалено съм ценен, за да се срещна с истинската смърт.
Обърна се и погледна към стенописа, на който бе изобразена богинята на вампирите -Анубиса, която се готвеше да пирува с бога на царевицата.
- Ще унищожим тази нова опасност в твоя чест.
Зад него останалите изскимтяха съгласието си, но той не им обърна внимание. Един ден той също ще бъде бог, както преди вампирите са били почитани от маите.
Някой ден, а може би дори и утре.
Глава 37
Кийли се събуди бавно, изкачвайки всяка фаза на съня, като че ли уморените й тяло и съзнание протестираха при всеки опит. Когато най-сетне отвори очи, слънчевата светлина, която падаше точно между гредите на дюшемето, я заслепи. Джъстис и Елени ги нямаше, но одеялото бе внимателно загърнало върху раменете й. Изправи се и направи физиономия при отвратителния вкус в устата си и заради неприятната миризма, която се носеше около нея. Изпитваше отчаяна нужда от душ и четка за зъби, а редът, в които щеше да ги получи не беше от значение.
- Сеньора, желаете ли да ни придружите да се измием? - Кийли вдигна поглед и видя милата жена от миналия ден, която седеше на една очукана маса и внимателно сгъваше дрехи. - Решихме, че ще желаете да смените дрехите си.
Кийли сбръчка нос и осъзна, че неприятната миризма идваше от нея. Броденето из джунглата и вонята на разлагащ се вампир нямаше как да те подържа свеж като маргаритка.
- Да, ще се радвам - отвърна с благодарност. - Съжалявам, но не зная името ти.
- Аз съм Мария - каза жената или по-скоро момичето. Не можеше да е на повече от осемнадесет или деветнадесет години. - Последвай ме, моля.
Кийли последва Мария навън и несъзнателно погледна нагоре към небето. Трябваше да е някъде около десет часа. Не можеше да повярва, че е спала до толкова късно. Докато оглеждаше района за Джъстис и Елени, тръгна след Мария по една пътечка между дърветата.
- Мария, знаеш ли къде е Джъстис?
Момичето погледна през рамо и се усмихна.