Освобождението на Атлантида

- Много бих искала - отвърна Мария и се изчерви. - Но той все още ме смята за дете.

Завиха по пътя и едно поточе се показа пред тях, блестейки така, сякаш слънчевите лъчи танцуваха по повърхността на водата. Кийли спря и ахна, радваше се да види нещо така красиво след ужасната и кървава нощ.

- Ще се измием и ако желаеш можеш да облечеш тези дрехи - каза Мария срамежливо и й подаде вързопа дрехи. - Мои са и виждам, че носим почти един и същ размер.

Кийли огледа пищните форми на момичето, като се съмняваше, че собственото й е богато на такива форми, но не каза и дума затова, а й благодари и прие чистите дрехи. Удобните дрехи, бяха последната й грижа, защото толкова много й се искаше в очите на Джъстис да е красива, колкото Мария.

Остана по бельо и влезе в потока да се измие, двете с Мария си споделиха един сапун, който бе нежен като коприна и ухаеше на тропически цветя. Кийли изми също и косата си и едва ли не извика от радост, когато отново се почувства чиста. Когато приключиха, се отправиха към брега на потока като разговаряха за незначителни неща, опивайки се да се държат нормално и да си отдъхнат от смъртта и ужаса.

Когато се чу звук от счупване на клонка, жените замръзнаха на място. Мария захлипа, а Кийли я прегърна, за да я успокои.

- Не може да са вампири, не и през деня - успокояваше я тихо, докато се питаше каква опасност ги грозеше по време на малкото им приключение в потока.

Но за щастие не беше никаква опасност, а Джъстис и Алехандро, които се появиха откъм джунглата. Джъстис, отново й взе дъха, сякаш го виждаше за първи път. Беше се преоблякъл, сега носеше обикновени дънки и блуза, но великолепната му синя коса висеше свободна и мокра до кръста му, а мускулите му така изпълваха блузата, че на нея й се искаше да разкъса дрехите му и да му се нахвърли.

Докато бе гола.

Скръсти ръце пред гърдите си, когато осъзна, че зърната й се подават под мокрия й сутиен, водени от топлината, която се разливаше по цялото й тяло. Трябваше само да го погледне, за да го пожелае.

Когато му се усмихна глуповато, срещна погледа му и се стъписа. Яростта замъгляваше погледа му, а челюстта му бе стегната, което показваше, че той беше доста разстроен.

Вероятно, вината бе нейна.

Тя вдигна брадичка и го погледна с решителност.

- Защо ме гледаш така? Ако всичко е заради онзи удар в лицето...

- Минали ли ти дори и за секунда пред ума, че може да е опасно да идваш тук сама и то почти гола? - каза грубо през зъби и я огледа от главата до петите, сякаш я събличаше с поглед.

Съдейки по пламъка в очите му, бе направил точно това. Или пък да й покрещи в следващите няколко часа. Не беше в настроение за последното, а и моментът не бе подходящ за първото, без значение, че хормоните й скандираха, приветствайки мисълта.

Тя погледна към Алехандро и внезапно осъзна, че не само Джъстис я виждаше по мокро и полупрозрачно бельо, но изглеждаше за него, не бе нищо друго освен част от пейзажа. Гледаше към Мария, сякаш никога досега не я бе виждал, а Кийли можеше да се обзаложи, че никога не я бе виждал по този начин. Чувственото тяло на Мария изпълваше дрипавия й сутиен и бикините й, но тя не се прикри, макар и руменината да покри лицето й.