Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Не, те искат мен. Умишлено са използвали думата „размяна“. Ако плануваш да отидеш сам в лагера на вампирите, си се объркал. Говорим за моите хора и аз ги подведох, докато... докато... - хвърли един измъчен поглед към Мария, която седеше на масата и ридаеше. -Когато избягах от задълженията си - завърши, а по бузите му се появи тъмна руменина.
Джъстис срещна погледа на Алехандро в момент на пълно споделено разбиране. И двамата бяха воини, които се провалиха в опазването на поверените си. И двамата биха умрели, за да поправят сторенето.
Добре. Нека да дойде.
- Какъв е планът, тогава? - сенките под очите на Кийли много силно контрастираха с бледата й кожа. - Ти си великият воин на Атлантида, защо не ни разкажеш целия си план?
Там, в очите й, където преди няколко часа имаше любов и смях, сега имаше само пустота. Вината на Кийли бе толкова съкрушителна, колкото и тази на Джъстис, осъзна воинът.
Не само воините на Атлантида носеха в душите си тежестта от загубата на невинните.
- Искат размяната, тогава ще я получат - отвърна решително - Мен за Елени.
Всички около масата гръмко изразиха несъгласието си, а Кийли погледна надолу към ръцете си, които бе сложила на масата, но потрепна сякаш я връхлетя леден полъх.
- Ще те убият - отвърна му Алехандро. - Първо теб, след това Елени, а после всички останали. Не се самозалъгвам, че ще успеем да победим цяло кръвно потомство само с няколко пушки.
- Може би. Но ако е така, смятам да ги взема със себе си в небитието - каза Джъстис, без да сваля очи от Кийли. - Както и да е, според план А само вампирите умират. Не ми се умира, защото внезапно се появиха толкова много неща, за които да живея.
Кийли най-накрая го погледна, но празнотата в очите й го изплаши повече от идеята да се изправи срещу стотици вампири.
- Дайте ми пушка - каза тихо тя.
- Няма да се доближаваш до гнездото им - отвърна Джъстис. - Аз ще...
Но този път бе неин ред да го прекъсва. Игнорира го напълно сякаш той не съществуваше и се обърна към Мария, която все още ридаеше.
- Ако можеш поне за пет минути да млъкнеш ми дай оръжие - каза с ледено презрение. След това вдигна нещо, което лежеше в скута й и го сложи пред себе си като зловещ отглас на действията на Джъстис.
Беше окървавеният чехъл.
Мария замлъкна от шока, дълго време гледа Кийли, после вдигна рамене и стана. Кийли взе комат хляб и започна да го дъвче с непоколебима решителност.
- Трябва да се нахраним - каза с равен тон. - Не сме слагали залък в уста цял ден. Има още един час до смрачаване и няма да подведа Елени само защото съм била прекалено глупава и не съм заредила тялото си с енергия преди да тръгнем да я спасяваме.
Джъстис, който можеше да издържи шест дни без да хапне, последва примера й. Може би, ако оставеше Кийли да усеща, че контролира нещо, макар и толкова маловажно като това да яде сух хляб и студена яхния, тя щеше да се измъкне от собствения си ад.
Преглътна парчето хляб, захвана се с предишната си паница яхния, и бавно и методично гребеше лъжица след лъжица. Изглеждаше като някое от зомбитата или роботите от филмите на Вен. В нея нямаше и следа от чувства, нито страх или печал.
Само лъжица след лъжица студена яхния.
Устатата му пресъхна и Джъстис едва успя да преглътне хляба си. Ако заради своята глупост бе изгубил не само детето, но също така и Кийли, нямаше за какво да живее. Умът му го изтезаваше като му показваше картина на живота без Кийли. Пустощ по-черна от всяка, която Анубиса би могла да призове, зейна като бездна под краката му, призовавайки го.
Алехандро местеше погледа си ту към Джъстис, ту към Кийли и кимна сякаш току-що бе взел решение. Отчупи комат хляб и започна да го дъвче.
Кийли пусна лъжицата в купата си и ударът на метал с метал изкънтя в стаята: празен, завладяващ звук. И тогава тя отново насочи тези нейни празни очи към Джъстис и нещо в душата му трепна.
- Добре, каза ни какво ще направиш - каза тя. - Сега ни кажи как можем да помогнем.
Глава 40
Малко преди здрач, Сан Бартоло
Мъжете от селото се бяха скрили възможно най-добре между дърветата и гъстата растителност около храма, но планът да прикрият Джъстис със защитна стрелба нямаше да проработи. За да могат да вземат на мушка вампирите, трябваше да излязат от прикритието си иначе ако откриеха огън, без да го направят, съществуваше възможността да уцелят Джъстис и Елени.
Разбира се, ако вампирите поискат да проведат срещата вътре в храма при стенописа, всичките им планове щяха да пропаднат. Тогава трябваше да се оправя сам.