Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- А сега ще измислим нещо - каза решително.
- Ще измислим нещо - повтори Джъстис с леден глас.
* * *
Един час по-късно, или един час по-близо до смрачаване, Джъстис имаше ужасно силното желание да убие нещо.
Прибра всички останали деца в сградата и постави пазачи както вътре, така и отвън. Те не обърнаха внимание на възрастната жена, която се опита да ги принуди да хапнат. Даже една кисела старица се опита да ги убеди, че Елени е дете на дявол и не заслужава да бъде спасена. Кийли й се нахвърли толкова жестоко, че жената избяга, мъмрейки нещо като: „пазете децата, които заслужават да бъдат спасени“.
На масата спореха, планираха, изгубиха шестдесет важни минути, но така и не стигнаха до решение как ще се справят с така наречените преговори.
Кийли и Алехандро вече дори си крещяха, когато на Джъстис му дойде в повече.
- Достатъчно!
Думите излязоха по-рязко, отколкото искаше, но в този момент изобщо не му пукаше.
Всички замлъкнаха и го гледаха втренчено. Осъзна, че ръката му здраво бе стиснала дръжката на меча му и се принуди да я пусне. Тези хора не бяха негови врагове.
Намирането на едно изгубено дете не е наше задължение, каза нереидът. Трябва ни Звездата на Артемида, за да я върнем на мястото й на Тризъбеца и да заемем полагащото ни се място като принц на Атлантида. Съдбата на това дете е злочеста, но деца постоянно умират. Не можем да спасим всички тях.
- Можем да спасим това дете - каза разпалено. Погледите на Кийли, Алехандро и останалите се спряха върху него, което го накара да осъзнае, че отново го правеше. Спореше със себе си на глас.
Можем да я спасим, повтори този път в съзнанието си. Мразя да използвам лоши клишета, но ти или си с мен, или против мен, и знай, че съм на ръка разстояние да се възползвам от триковете на Аларик, и веднъж завинаги да се отърва от теб.
Нереидът замлъкна и Джъстис реши да се обърне към останалите хора.
- Вижте, обсъждахме какво ли не през последния час. Този разговор е безполезен.
Посочи Алехандро, в чийто очи светеше пламъка на яростта и отмъщението.
- Искаш да ги нападнем с цялата си сила. Да отидем там преди здрач, да ги нападнем и да си вземем Елени? Добре ли съм те разбрал?
Алехандро кимна.
- Да. Това е единственият начин. Надвиваме ги и...
Джъстис го прекъсна.
- Да, това е единственият начин. Само че не да спасиш Елени, а да убиеш другарите си. Вампирите никога не поемат глупави рискове. Тяхното чувство за самосъхранение може да се сравнява само с малодушието и покварата им. Нямаше да ни се подиграват така с бележката, ако не ни превъзхождаха по численост. Очевидно им помагат хора или други, които не са вампири, иначе нямаше как да отвлекат Елени по средата на деня. Определено няма да играят на въже с нея, докато ни чакат на уреченото място.
Огледа всеки един от тях поотделно.
- Следваме ли твоя план, те ще ни убият. А след това ще убият и нея, където и да са я скрили. После, само за спорта ще дойдат тук и ще избият останалата част от хората.
Кийли кимна и потърка кръвясалите си очи.
- Казвах му, че...
Джъстис прекъсна и нея.
- Ти пък му казваше, че трябва да заплашим вампирите. Да се опитаме да се разберем с тях. Да им кажем, че отрядът ще пристигне утре и ако ни дадат Елени, те няма да ги избият като кучета. Така ли е?
Кийли кимна и присви очи, нещо й подсказваше, че следващите му думи няма да й харесват.
Беше права.
- Вампирите не мислят логично и рационално, когато са побеснели и ламтят за мъст. Да, можем да ги заплашим. Ще се преместят някъде другаде, където не можем да ги намерим. Но преди това ще източат Елени и ще ни пратят тялото й като подарък, но вече ще са много далеч.
Лицето на Кийли пребледня при жестоките му думи, но той просто го добави към списъка с греховете си и камшикът на самобичуването изсвистя в съзнанието му. Да. Той бе едно грешно копеле, което бе изоставило тези бедни селяни, за да прекара следобеда в егоистично удоволствие и това дете щеше да плати цената за действията му. Сираче, също както него. Но за разлика от нея, той поне имаше приемни родители, които го обичаха. За Елени нямаше нищо друго освен болка, мъчение и смърт, освен ако той не поправеше нещата.
Него го биваше в това.
Извади меча си и внимателно го сложи на масата.
- Това е планът. Или тръгвате с мен, или ми се махате от пътя, но планът ще бъде такъв. Те искат мен, поне така предполагам след като аз съм този с триковете и експлозиите.
Алехандро удари с юмрук по масата.