Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
- Сега - прошепна. - Нуждая се от теб сега.
Отдръпна се от него и отново се плъзна, като влезе в ритъм по-стар от времето, по-стар от руините на маите, по-стар от митовете за сътворението. Тя го поемаше, защото той й принадлежеше и трябваше да го почувства вътре в себе си иначе щеше да умре от загубата. Поемаше го и тялото й отново откликна, напрежението се надигаше така бързо, че Кийли знаеше колко близо бе до кулминацията.
Джъстис усети горещата и влажна сърцевина на Кийли, която се стягаше около члена му и разбра, че тя е на път да свърши. Наясно бе, че когато тя стигнеше до края си, той също щеше да го направи. Искаше да издържи повече, да издържи повече заради нея, но беше безпомощен като младок и не можеше да се бори срещу прилива на удоволствие, който вилнееше в него като цунами.
Хвана я за хълбоците и забърза ритъма им, вдигайки собствените си бедра, за да може да вкарва члена си по-бързо и по-дълбоко всеки следващ път, докато накрая не можеше да каже къде свършваше той и започваше тя. Бяха свързани в едно и винаги щеше да е така, и изглежда не беше преувеличил, когато й каза, че може би ще трябва да я чука цял ден, за да преодолее страха, че може да я изгуби. Само когато напълно го приемеше в тялото си, нямаше да се страхува, че някога може да го напусне.
Никога няма да ни изостави, каза нереидът. Ако някога опита, ще я намерим дори и на края на света.
- Никога - изрева Джъстис и тласъците му станаха по-мощни. - Никога няма да ме напуснеш. Обещай ми!
Кийли изстена и пусна раменете му, после хвана главата му и го погледна в очите.
- Никога няма да те напусна - отвърна задъхано, след като той продължи да прониква в нея, а тя бе толкова близо до поредния оргазъм. - А сега спри да поставяш тези ултиматуми и просто продължавай... продължавай...
Тялото й се изви назад, докато влагалището й се стягаше около пенисът му в поредица от спазми, а после Кийли извика от удоволствие.
- Джъстис! Случва. О, Господи! Случва се отново!
След един последен тласък, топките му се стегнаха и той експлодира, изливайки се в нея толкова надълбоко, че имаше само секунда да си пожелае да е получил благословията на Посейдон и да я е дарил с дете. Неговото дете. Силната вълна от преживяното ги повали и понесе по теченията на душа й, а той изръмжа от задоволство.
Сливането на души ги обгърна и хвърли през бурно, огрято от слънце море, докато все още държейки се здраво, те не се върнаха към реалността. Нежната кожа на Кийли носеше следите на целувките и ухапванията му и го застигна първично удовлетворение при мисълта, че така я е маркирал като своя. След това изпита угризения, защото може би я беше наранил и целуна всяка следа по врата и гърдите й, една по една.
Чувството, което изпитваше, докато правеха любов си проправи път през гърлото му Искаше да бъде изречено. Трябваше да изкаже думите, които бяха на път да експлодират право от сърцето му.
- Кийли, ми амара. Обичам те!
Жената погледна към него и започна да се смее, което го изуми. След това хвана лицето му и го дари с дълга и шумна целувка.
- О, Джъстис, мой голям, силен воине. Знам.
15 Dios mio! – Боже мой!(пр. от испански език). – Б.пр.
Глава 38
Джъстис и Кийли не бързаха да се върнат обратно в селото, а използваха времето да се насадят на спокойствието. Каза й, че Елени е имала разстроен стомах, но не било сериозно. Детето просто се е нуждаело от здравословен сън, затова Кийли не трябваше да бърза.
Вампирите не представляваха опасност през горещия и слънчев ден, а трябваше да се крият под земята. Двамата с Джъстис и селяните щяха да се подготвят за поредното им нападение довечера, но поне през следващите час-два можеха да се потопят в спокойствието. Специалният отряд на Гватемала щеше най-накрая да пристигне на сутринта и да изведе селяните в безопасност.
Бе облякла блузата на Джъстис, която стигаше под коленете й, точно затова се насочиха към потока с надеждата да намерят дрехите й. Или по-скоро, Джъстис ходеше към потока и я носеше, защото не искаше тя да нарани краката си. Кийли беше разкъсвана между признателност и раздразнение от собственическият му инстинкт, но нямаше как да не се държи като кавалер, след като бе воин на Атлантида и то на хиляди години. Обичаше да избира битките си, но след като обожаваше допира на голите му гърди тази нямаше да е една от тях.