Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Не. Не беше същото. Тя издиша на пресекулки, а думите ѝ прозвучаха като съскане:
– Боря се за оцеляването на химерските раси.
Наистина ли това правеше? Бунтът беше изцяло в ръцете на Тиаго, тя беше изолирана; при цялата негова тайнственост откъде би могла да знае за какво точно се бият.
Какви бяха думите на Акива край реката? Каза, че от техните дела днес зависи дали занапред ще има химери, или те завинаги ще изчезнат. И още много неща каза, но Кару беше така разтърсена от присъствието му, от собствения си бяс – от собствения си копнеж – че казаното не стигна до нея. Той беше говорил за живота и за различните избори в него. И за бъдещето, сякаш такова изобщо беше възможно.
А тя с какво му отвърна? Постара се да го уязви и нарани по всякакъв начин.
Даваше си сметка, че трябва всичко да признае на Исса и на първо място как нейната кандилница попадна тук, но ѝ бе толкова трудно да произнесе името на Акива и почти немислимо да я гледа в очите, докато ѝ разказва. Разказа всичко от завръщането на Зири до появата на Акива край реката, преди да се върне назад към Маракеш, даже към Прага. Исса, естествено, не знаеше нищо от това и Кару бе така засрамена да ѝ признае, че... и в този живот отново се бе влюбила в него. Пропусна единствено целувката. Исса не я съдеше и се обаждаше само тогава, когато се налагаше насила да тегли думите от устата ѝ, но въпреки това Кару се чувстваше като пред трибунал. Стараеше се гласът ѝ да не трепне и изражението ѝ да остане равнодушно, за да покаже, че за нея Акива вече не е нищо повече от един враг серафим. Когато завърши разказа си, Исса помълча замислена известно време.
– Какво? – настоя Кару. Гласът ѝ звучеше отбранително.
– Така – започна Исса и взе да подрежда думите прецизно, все едно реди тесте карти на масата. – Значи Акива е последвал Зири до тук. – Тя помълча. – Боиш ли се, че ще издаде укритието ви на серафимите?
Този въпрос запрати Кару в лишения от звук, ослепяващо бял търбух на ужаса. "О – помисли си тя. – Това."
Досега тя се притесняваше да не издаде с нещо пред химерите тайното посещение на Акива, но не помисли да запази тайната на бунтовниците химери от него. Какво можеше да значи това? Край реката му каза, че никога не му е вярвала, но това беше лъжа, на която той се хвана твърде лесно. Ами сега? Как все още можеше да му има доверие?
И ако не му вярва, тогава защо не се върна тичешком в казбата, за да накара Тиаго незабавно да напуснат? Дори не ѝ беше хрумнало подобно нещо.
Защото не от Акива се страхуваше.
"Каквото и да стане... – беше ѝ казал в Маракеш той, малко преди да счупят ядеца – искам да запомниш, че те обичам." И тя му го обеща, останала без дъх, защото не можеше да си представи, че ще дойде момент, когато няма да иска дори да си го спомни. Удържа това обещание против волята си; искаше да забрави, но думите му упорито отказваха да се изтрият: Акива я обичаше. Той не би я наранил. Това го знаеше със сигурност.
С беззвучен глас, признавайки го неохотно – сякаш сега тя беше тази, която защитава Акива – Кару каза на Исса:
– Той няма да го направи.
Исса кимна, тържествено и тъжно, взирайки се в Кару. Познаваше я толкова добре, че Кару се почувства като отворен дневник под погледа ѝ – всичките ѝ тайни и провали бяха на показ, а кръвта от сърцето на този, който я предаде, пулсираше във всяка страница.
– Добре тогава – заключи Исса, доверявайки се на вярата на Кару. Това беше всичко. – Сега е най-добре да се захващаме за работа – продължи, като се обърна към подносите със зъби. После добави с престорено безгрижие: – Иначе Вълка може да реши, че не си струва да търпи бъбривите ни усти.
Кару знаеше добре, че не всичко между тях е изречено. Липсваше едно послание; имаше някаква празнина в разказа на Исса – каквото и да беше премълчано, то непрекъснато я измъчваше. Кару никога не беше виждала Исса такава. "Ще го сподели, когато е готова", помисли си, убеждавайки сама себе си, че само заради Исса не е повдигнала въпроса. Но знаеше, че причината е в нейния собствен страх.
60.
НОВА ИГРА
Кару беше казала истината на Тиаго: работата потръгна много по-бързо с участието на Исса, както и с помощта на Зузана. Можеше да повери на техните сръчни ръце коя да е задача без съчленяването на тялото. Когато Зири започна да плаща десятъка болка – настояваше, дори умоляваше, за да се отплати за магическото си изцеление – Кару едва ли не се почувства излишна. Нейната стая изведнъж отесня. Вътре стана пренаселено, защото крилете на Зири заемаха много място, а опашката на Исса винаги се озоваваше там, където искаше да стъпи, но въпреки това се чувстваше... щастлива. Истински щастлива, а не като в "Светия Граал". А коя задача прехвърли на другите с най-голяма радост – още по-голяма дори от десятъка болка? Математиката, естествено.