Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Исак Крансос не бе успял да довърши, а Сингсакер вече бе изскочил от къщата. Тичайки, подвикна на Фелиша да го последва. Седнал зад волана, той видя как тя се приближава с бърза крачка под дъжда към колата. Едва сега той забеляза, че продължава да държи в пръстите си гофрета. Ягодовото сладко вече се стичаше по ръката му.
- Лакомията никога не е била хубаво нещо - отбеляза Фелиша, качвайки се в колата и закопчавайки предпазния колан. Зачервяването й отиваше. Той се опита да се справи с гофретата на три хапки, но не успя - потрябва му и четвърта. Остана му да оближе ягодовото сладко -за съжаление, неособено елегантен жест.
- Защо бързаме толкова?
- Нима не чухте?
- Всичко, което чух, бе разказът на Елин Крансос за бродираната на английски покривка, чиято граматика няма нищо общо с граматиките на западноевропейските езици. Освен това нямах разговорник под ръка. А вие, доколкото разбирам от това, говорехте на норвежки.
- Така е, разбира се. Моля за извинение. Проблемът е в това, че на пътя до къщата на Йенс Дале е паркиран зелен нисан. Силвия Фройд кара зелен нисан.
Фелиша Стоун подсвирна. Сингсакер запали мотора.
- Тоест тези двамата, Йенс Дале и Силвия Фройд, са замесени заедно в случая?
- Не е задължително, въпреки че идеята е интересна. Знаем, че Йенс Дале има навика да отстъпва от време на време вилата си на приятели.
- Броени дни след като на жена му са прерязали гърлото ли?
- Съгласен съм, че не всичко се връзва. Може обаче да са се договорили, преди нещастието да се е случило. Важното е, че сега Силвия Фройд е тук.
Потеглиха по пътя и само след стотина метра свиха до зелената кола. Къщата все още не се виждаше заради дърветата. Спряха на обръщалото.
- Оттук ще ходим пеша - реши Сингсакер.
- Носите ли си оръжието? - небрежно, сякаш проформа, се поинтересува Фелиша.
- Оръжието ли? - попита озадачено Сингсакер. - Какво оръжие? Да не намеквате за неотразимия ми чар? - за един кратък миг се замисли, откъде се взимаха всичките тези шегички, след като преди нямаше навика да се шегува. Поне по време на работа. А дори и да бе успявал да разсмее на няколко пъти Аникен, то това си бе чиста случайност.
- Служебното ви оръжие, Ваше павианство.
Да, те все пак бяха от различни светове. Той разбра, че няма да мине без забележка по политическа география.
- Не сме в Тексас.
- Тоест, не сме във Вирджиния.
- И там не сме. В Норвегия полицаите не се правят на каубои.
- И какво правите, когато трябва да арестувате маниак-психопат?
- Ами... - пое въздух в белите си дробове Сингсакер. - Първи вариант: попълваме бланка в три екземпляра, което днес не направих, и получаваме нещо огнестрелно. Втори вариант: действаме дяволски предпазливо.
Казал това, Сингсакер излезе от колата.
Фелиша се измъкна след него.
- А вие какво смятате да правите? - поинтересува се Сингсакер.
- Смятам да действам дяволски предпазливо, както и вие.
- Аха. Само помнете, че не сме в Тексас.
Тя не го поправи. Бе схванала метафората.
Тръгнаха към къщата през гората. Предстоеше им да преодолеят хълм, който отначало се издигаше полегато нагоре, а след това се спускаше стръмно надолу. Стигнали до върха му, те най-сетне видяха долу, в пролуките между дърветата, някакви постройки. Къщата се оказа стара и дървена, с торфен покрив. „Подходяща къща за мъж археолог и жена библиотекарка” - помисли си Сингсакер. Изглежда, че се грижеха за нея. Както и за плевника, който бе забележимо по-нов. Напълно бе възможно Йенс Дале да го бе издигнал сам. Цялото стопанство бе разположено върху поляна, обрасла с висока трева и диви цветя. Следователят забеляза, че последната част от пътя към къщата наистина бе разкаляна, както бе казал Исак Крансос. Бе ясно защо Силвия Фройд бе решила да остави колата си на пътя. Те седнаха върху мъха и започнаха да наблюдават. Фелиша Стоун откъсна тревичка и започна да я дъвче. Крачолите под коленете и на двамата бяха мокри, косите им - също.
Входната врата се отвори. Бе направена от борови дъски и бе успяла да посивее, сякаш някой отдавна бе решил да я байцва, но така и не го бе направил. Отваряше се бавно, с приглушено скърцане. На шистовото стъпало пред вратата излезе висок човек със сиво сако и италиански обувки. Той се протегна, огледа се и провери с ръка дали вали. Валеше. Фелиша веднага го позна.