Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Три часа по-късно препрочитам новото си творение. Не е зле. Сега единственото, което ми е необходимо, е псевдоним. Нещо, което ще покаже на хората, че съм напълно сериозна и че с мен шега не бива. От друга страна, псевдонимът би трябвало също така да предизвиква усмивки и дори може би да звучи леко абсурдно. Разсеяно оправям листите, като отпускам съзнанието си само да ми подскаже.
Препрочитам заглавието: „Компендиум Касълбъри — наръчник за флората и фауната в гимназията.“ След него идва: „Първа глава — Царицата на пчелите.“ Хващам една химикалка и започвам да я щракам бавно — включване, изключване, включване, изключване — и ето че накрая вдъхновението идва. С красиви, големи печатни букви отгоре изписвам: „ОТ ПИНКИ УЕДЪРТЪН.“
31.
Пинки превзема Касълбъри
— Маги ме натиска да ходя на онази среща на организационния комитет за бала заедно с нея — изрича под сурдинка Питър. — Имаш ли нещо против ти да довършиш вестника?
— Няма проблеми! Да си прекарате добре. Ние с Гейл ще се оправим.
— Само не казвай на Смиджънс, става ли?
— Няма — уверявам го топло аз. — Можеш напълно да ми се довериш.
Питър като че ли не е толкова убеден, обаче вече няма друг избор. Маги стои зад нас и го чака.
— Питър? — подвиква тя.
— Идвам!
— Така, Гейл — отбелязвам самодоволно, когато те изчезват от залата, — време е да се захващаме за работа!
— Не се ли страхуваш, че можеш да загазиш?
— Че защо? Един истински писател трябва да бъде безстрашен! Трябва да бъде като орел, присвил хищно ноктите си!
— Кой го казва?
— Мери Гордън Хауърд.
— Тя пък коя е?
— Няма значение. Не си ли доволна, че вече ще можеш да си отмъстиш на Дона Ладона?
— Разбира се. Но ако тя не се досети, че става въпрос за нея?
— Дори и тя да не се досети, ще бъде единствената, гарантирам ти!
Хващаме се на работа и бързо започваме да сваляме историята на Питър за изискванията за физическата форма на абитуриентите, замествайки я с моята за царицата на пчелите — иначе казано, Дона Ладона. След това двете с Гейл отнасяме заготовката на утрешното издание на „Нътмег“ в аудио-визуалната зала, където няколко щастливи зубъра ще я превърнат в истински вестник. Няма съмнение, че Питър и госпожица Смиджънс ще избеснеят. Но какво могат да ми направят — да ме уволнят ли? Не мисля.
Събуждам се рано на другата сутрин. За първи път от дълго време насам нямам търпение да отида на училище. Втурвам се в кухнята, където баща ми пържи яйце.
— Ти си будна? — възкликва изненадано той.
— Аха — кимвам, препичам си една филийка хляб и я намазвам с краве масло.
— Изглеждаш щастлива — отбелязва предпазливо той, докато пренася яйцето си на масата. — Наистина ли си щастлива?
— Разбира се, татко. Защо да не съм щастлива?
— Не исках да повдигам този въпрос — започва той и автоматично се сковава от неудобство, — обаче Миси ми подсказа мъничко за онова, което се е случило със… хмммм… Себастиан. Та не че искам да влошавам нещата още повече, но от известно време ми се ще да ти кажа, че човек не трябва да разчита на другите, за да бъде щастлив. — Бодва жълтъка на яйцето, за да го накара да изтече, и кимва, сякаш се съгласява сам със себе си. — Знам, че ме мислиш за просто един старец и че изобщо не разбирам какво става, но да знаеш, че аз съм много наблюдателен. И не можах да не забележа скръбта ти от този инцидент. Много ми се искаше да ти помогна по някакъв начин — защото ако щеш вярвай, но нищо не наранява един баща повече от това да вижда детето си съсипано, — но едновременно с това си знам, че не мога. В подобни неща човек, за съжаление, остава сам. Иска ми се да не беше вярно, но е така. Но когато преминеш сам през подобни премеждия, ставаш по-силна личност. Има огромно значение за развитието ти като човешко същество да знаеш, че притежаваш сили, на които винаги можеш да разчиташ, и…
— Благодаря, татко — казвам и го целувам по темето. — Схванах.
Качвам се в стаята си и започвам да тършувам в гардероба.
Обмислям дали да не облека нещо скандално, като например чорапи с ръб и плисирана поличка, но после размислям. Не искам да привличам излишно внимание върху себе си. Вместо това си слагам кадифени джинси, памучна блуза с обло деколте и чифт мокасини.