Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Днес е един от онези необичайно топли априлски дни, които те изпълват с надеждата, че пролетта пристига. Решавам да се възползвам от времето и да отида пеш на училище.
С автобус разстоянието е около шест километра. Обаче аз съм наясно с всички преки пътеки и улички до даскало, така че мога да стигна за около двайсет и пет минути. Пътят ми минава покрай къщата на Уолт — красива кутийка с хубав жив плет отпред. Предният двор е в перфектно състояние благодарение усилията на Уолт, но никога няма да престана да се дивя как семейството му успява да се побере в това тясно пространство. Те са пет деца, а стаите са четири, което означава, че Уолт цял живот е бил длъжен да дели стая с по-малкия си брат, когото мрази.
Ала когато се приближавам до къщата, забелязвам нещо крайно необичайно. В далечния край на задния двор се вижда зелена палатка за къмпинг — външен електрически кабел в яркооранжево я снабдява с ток от къщата. Чудя се какво прави тази палатка там — Уолт никога не би позволил подобно нещо в задния си двор, би го сметнал за обида. Правя още няколко крачки напред и в този момент палатката се разтваря и от нея излиза самият Уолт, блед и раздърпан, с намачкана тениска и дънки, които изглеждат така, сякаш е спал с тях. Потрива очи и се заглежда в червеношийката, която подскача пред него в търсене на червейчета. А после започва да размахва ръце и да крещи:
— Махай се! Къш! Проклети птици!
— Уолт?
— А? — Присвива очи. Знам, че има нужда от очила, обаче той отказва да ги носи, защото смята, че те само още повече щели да влошат нещата. — Кари? Ти какво правиш тук?
— А ти какво правиш в тази палатка? — питам аз, не по-малко изумена от него.
— Това е новият ми дом — отговаря той със смесица от ирония и сарказъм. — Не е ли приказен?
— Не разбирам.
— Задръж малко! — вдига ръка. — Трябва да пишкам. Ей сега се връщам.
Влиза в къщата и само няколко минути по-късно излиза с чаша кафе.
— Бих те поканил, но не мога да ти гарантирам, че обстановката вътре ще ти хареса — казва.
— Какво става? — влизам след него в палатката. Земята е застлана с мушама, върху нея е проснат един спален чувал, виждат се грубо армейско одеяло, купчина дрехи и малка пластмасова масичка, върху която има стара лампа и отворена кутия бисквитки „Ореос“. Уолт разравя купчината дрехи, измъква пакет цигари и ми подава една. — Това е едно от предимствата на живеенето отвън — никой не може да ти каже да не пушиш.
— Виж ти! — отбелязвам и сядам по турски върху спалния чувал. После запалвам цигарата и се опитвам да схвана какво става.
— Значи вече не живееш у вас, така ли? — изтърсвам накрая.
— Очевидно. Изнесох се преди няколко дена.
— Не е ли малко студеничко за къмпинг?
— Не и днес. — Претъркулва се и изгася цигарата си в пръстта в ъгъла на палатката. — Но и дори да е студено, за мен няма значение. Свикнал съм. Обичам трудностите.
— Така ли?
Той въздъхва, поглежда ме с уморени очи и отбелязва:
— А ти как мислиш?
— Тогава защо си тук навън?
Той си поема дълбоко дъх и отвръща:
— Баща ми, Ричард де, разбрал, че съм гей. О, да! — кимва, забелязал шокираното ми изражение. — Брат ми е прочел моя дневник…
— Ти си водиш дневник?
— Разбира се, Кари! — отсича с нетърпелив тон той. — Винаги съм си водел дневник! Най-вече с архитектурни идеи — изрезки от списания със сгради, които ми харесват, както и мои рисунки. Но там има също така и някои по-лични неща, няколко полароидни снимки на мен и Ранди, та тъпият ми брат някак си успял да събере две и две и изтропал всичко на родителите ни!
— Мамка му!
— Именно. — Уолт пали нова цигара. — На майка ми, разбира се, изобщо не й пука — тя има брат, който е гей, въпреки че никой не смее да го изрече на глас. Наричат го „заклет ерген“. Обаче баща ми побесня. Той е такъв задник, че човек трудно би повярвал, че е религиозен, но наистина е. За него да бъдеш хомосексуален е смъртен грях или нещо подобно. Както и да е. Та вече не ми се разрешава да ходя на църква, което, между нас казано, си е огромно облекчение, обаче после баща ми стигна до заключението, че не може да ми има доверие и да ме остави да спя в къщата. Страхува се, че мога да повлека по пътя на грешниците и братята си.
— Ама това е пълен абсурд!
Той свива рамене и отбелязва:
— Е, можеше и да е още по-зле. Поне ми е позволено да ползвам кухнята и банята.