Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— И как така аз не знаех досега за това нещо тук? — обръща се обвинително тя към Питър.
— Може би защото си много заета с организационния комитет за бала? — предполага той. Пъхва се между Маги и Мишката. Маги пак грабва вестника и сочи заглавието. — И какво е това име, между другото? Пинки Уедъртън?
— Може би е прякор. Като Мишката — изтъквам.
— Но истинското име на Робърта не е Мишката! Така де, искам да кажа, тя не може да подписва есетата си с „Мишката“, нали така?
Питър ме поглежда многозначително и потупва Маги по главата.
— Няма нужда да тревожиш красивата си главица с неведомите механизми на „Нътмег“! Аз държа всичко под контрол!
— Така ли? — поглежда го изненадано тя. — Тогава какво ще правиш с Дона Ладона? Сигурно вече е побесняла!
— Всъщност — обажда се най-сетне Мишката, докато духа супата си, — на нея като че ли й харесва.
— Сериозно? — Маги се обръща назад и поглежда към другия край на стола.
Мишката е права. Дона Ладона действително изглежда доволна. Както винаги, обсебила е цялото внимание на своята маса. И както винаги, е обкръжена от блюдолизци и придворни пчелички, които са се събрали плътно около нея, сякаш тя е някоя велика филмова звезда, имаща нужда да бъде защитавана от феновете си. Дона се пъчи, усмихва се и привежда деликатно брадичка, после изкусително вдига рамене, като че ли всичките й движения се записват от невидима камера. Междувременно обаче Лали и Себастиан незнайно защо отсъстват. Едва когато се изправям с празния си поднос, ги забелязвам, сбутани един до друг, в края на една празна маса в другия край на стола.
Тъкмо се каня да се омета оттук, когато се сдобивам с невероятната привилегия да бъда привикана от самата Дона Ладона.
— Кари? — Гласът й е като училищен звънец. Аз се обръщам и тя ми помахва над главата на Томи Брустър.
— Здрасти — приближавам предпазливо.
— Видя ли онази история в „Нътмег“? — пита ухилена, безсъмнено много доволна от случилото се.
— Нямаше как да я пропусна.
— Луда работа! — въздъхва тя, сякаш вече й е трудно да издържи на толкова много внимание. — Но както казах на Томи, а после и на Джен П., този, който е написал историята, очевидно ме познава много, ама много добре!
— Сигурно е така — усмихвам се приятелски аз.
Тя примигва срещу мен и изведнъж, колкото и да се старая, осъзнавам, че повече не мога да я мразя. Ето, опитах се да я съсипя, обаче тя някак си успя да извърти всичко в своя полза.
„Браво на нея!“ — казвам си, докато се отдалечавам.
32.
Принцът на зубърите
— На теб известно ли ти беше, че Уолт живее в палатка? — питам Маги. Ръцете ни са пълни с торби с конфети.
— Не, разбира се! — отговаря Маги с тон, който подсказва, че според нея си измислям. — От къде на къде?
— Баща му разбрал, че е гей, и сега не му позволява да спи в къщата.
Маги поклаща глава и отбелязва:
— Няма съмнение, че Ричард е голям глупак, но не мога да повярвам, че ще изгони Уолт да спи навън в палатка! — Привежда се към мен и с доста висок шепот добавя: — Уолт е започнал да се превръща в царица на драмите! Сега, след като е… знаеш.
— Какво, гей ли?
— Все тая! — тръсва глава тя и двете влизаме в салона.
Хммм. Дотук с опитите да бъдеш по-добър приятел.
След като открих случайно Уолт в палатката, стигнах до заключението, че е прав — бях дотолкова обсебена от мисълта за Себастиан, а после и от неговото предателство, че почти не забелязвах какво става с моите приятели. Оттук и съгласието ми да помогна на Маги да украсим салона за абитуриентския бал. Но си напомням, че е само за този път. И все пак е начин да прекарам малко повече време с Маги.
— О, браво! — втурва се към нас Джен П. — Конфетите! И дванайсетте торби ли взехте?
— Ъхъ — кимва Маги.
Джен П. поглежда критично торбите в ръцете ни и отбелязва замислено:
— Обаче не съм сигурна дали са достатъчно. Не смятате ли, че ще ни трябват повече?
Маги изглежда съсипана — никога не я е бивало много по организирането на разни неща. И даже съм изненадана, че изкара толкова дълго в този организационен комитет.
— А колко точно конфети всъщност ни трябват? — питам.
— Оставете ги сега тук, а после ще го измислим — нарежда Джен П., като посочва към един ъгъл, в който са струпани гирлянди и мека хартия. Но когато се обръщаме, за да отнесем торбите на мястото им, тя подвиква на Маги. — Видя ли онази история в „Нътмег“? Онази де, за краля и кралицата на бала? Пинки Уедъртън е напълно прав. Как може Дона Ладона да стане кралица на бала, щом ще си води кавалер отвън?! Защото, на кого ще му стане приятно, спомняйки си за абитуриентския си бал, да не бъде в състояние да се сети кой е бил кралят на бала?! Затова Синди Вайънд е права, като смята, че тя и Томи са главните претенденти. Обаче много ми хареса онази част за мен — как, ако успея да си намеря кавалер, може и да съм кандидатка за титлата. — Поема си дъх, сбутва Маги и продължава: — Но както казва Пинки, човек никога не знае. Нищо чудно вие двамата с Питър да се окажете победителите в сянка — в крайна сметка ходите вече от шест месеца!