Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Какво правиш, за бога?!
— Какво си мислиш, че правя?! — изревавам и се опитвам да го замеря с учебника по биология. Обаче кориците му са много гладки и се опитват да се изплъзнат от ръката ми, затова вдигам с две ръце учебника над главата си и се втурвам право към него.
Той протяга отбранително ръце, за да защити колата си.
— Кари, недей! — изръмжава предупредително. — Не докосвай колата ми! Никой не може да си играе с бебчето ми и да си мисли, че ще му се размине!
Тъкмо си представям как колата му се разпада на милиони парчета от пластмаса и стъкло и те се разпръскват по целия паркинг като останки след експлозия, когато осъзнавам абсурдността на онова, което той току-що каза. Но само за миг. Кръвта нахлува в главата ми и аз пак се втурвам към него.
— Изобщо не ми пука за колата ти! Опитвам се да ударя теб!
Замахвам с учебника си по биология, обаче той го грабва от ръцете ми много преди да успея да го запокитя върху главата му. Но лично аз продължавам по инерция напред — минавам покрай него, покрай колата, прекосявам асфалта на паркинга и накрая се спъвам в една туфа замръзнала трева. Учебникът ми по биология прелита при мен и се приземява на няколко крачки от краката ми.
Не се гордея с поведението си. Но вече стигнах прекалено далече и няма връщане назад.
— Как смееш да постъпваш така с мен?! — крещя, като се изправям на крака.
— Престани! Престани вече! — крещи и той, като ме сграбчва за китките. — Ти си ненормална!
— Кажи ми защо?
— Няма! — изревава побеснял той. Радвам се да го видя и него най-сетне ядосан.
— Дължиш ми го!
— Нищо не ти дължа!
Пуска отвратено ръцете ми, сякаш не може да търпи дори досега с мен, обаче аз хуквам след него и започвам да го обикалям с подскоци, като подвиквам:
— Какво, да не се уплаши, а?
— Махай се!
— Дължиш ми обяснение!
— Наистина ли държиш да разбереш? — провиква се той, заковава се на място, обръща се и ме поглежда право в очите.
— Да!
— Тя е по-добра! — изрича простичко.
По-добра ли?
Какво, по дяволите, би трябвало да означава това.
— Нищо подобно, аз съм добра! — удрям се по гърдите. Носът ми потреперва, предупреждавайки ме, че сълзите не са далече.
— Престани вече, става ли? — подхвърля отегчено той и прокарва пръсти през косата си.
— Няма да престана! Не мога! Не е честно…
— Тя просто е по-добра. Толкова.
— Но какво означава това, за бога? — проплаквам.
— Тя не е… сещаш се… не обича да се състезава толкова много с хората.
Лали? Да не обича да се състезава?
— Та това е най-любимото й занимание, за бога! — провиквам се аз.
Той поклаща глава и пак повтаря:
— Тя е добра!
Добра значи. Добра ли? И защо непрекъснато използва тази неутрална дума? Какво означава тя? И тогава ми просветва — „добра“ в смисъл на секса. Тя прави секс с него. Дава му. Позволява му да стигне докрай. А аз не пожелах.
— Окей, тогава дано сте щастливи заедно! — провиквам се аз и отстъпвам назад. — Дано сте щастливи толкова, че да се ожените и да си народите деца! И да останете завинаги в този тъп град и да изгниете тук — като двойка сладникави, вмирисани ябълки!
— Благодаря — подмята саркастично той и се насочва към салона.
Обаче този път не го спирам. Вместо това крещя разни неразбираеми за него думи зад гърба му — думи от рода на „личинка“, „плесен“ и „некрозирал елемент“.
Глупава съм, знам си го. Обаче вече изобщо не ми пука.
Вземам празен лист хартия и го пъхвам в барабана на старата пишеща машина на майка ми. След няколко минути написвам следното: „За да бъдеш царица на пчелите, не е необходимо само красота — необходимо е постоянство. Красотата помага, ала без вътрешния стремеж да стигнеш до върха и да останеш там красотата може да те направи единствено придворна пчела.“