Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Песента завършва и всички скачат на крака, разтърсват помпоните над главите си и крещят: „Давай, наш’те!“
Искате честното ми мнение ли? Пълна отврат.
Групата се разпръсва. Дона Ладона използва бялата лента за коса, която доскоро беше на челото й, за да си изтрие лицето. Заедно с друга мажоретка — момиче на име Наоми, се насочват към пейките и без въобще да дават знак, че са забелязали присъствието ми, сядат две редици пред мен.
Дона клати глава и казва:
— Беки трябва да направи нещо за тази нейна телесна миризма! — Има предвид една от по-малките мажоретки.
— Да вземем да й подарим едно кашонче дезодоранти, а? — предлага Наоми.
— Дезодорантът няма да помогне с нищо. Нямах предвид този вид миризма. Става въпрос за онази, другата, свързана с женската хигиена! — подчертава многозначително Дона, а Наоми се подхилва на остроумната й забележка. След това обаче Дона повишава глас и продължава: — Можеш ли да повярваш, че Себастиан Кид все още продължава да ходи с Лали Кандези?
— Чух, че обичал девственици — отбелязва Наоми. — Докато престанат да бъдат такива, разбира се. После ги захвърлял.
— Нещо като вид услуга, а? — Тук гласът на Дона се извисява все повече и повече, сякаш вече не може да сдържа вълнението си. — Чудя се коя ли ще бъде следващата? Не може да е някое от хубавите момичета, защото всички хубави момичета вече са правили секс. Трябва да е някоя от по-грозничките, например онази Рамона. Помниш ли я? Онази, дето се явяваше на изпитите за мажоретки три години подред? Някои хора очевидно така и не се усещат. Тъжна работа!
Внезапно тя се обръща и с умерено изненадано изражение възкликва:
— Кари Брадшоу! — Разширява очи и изпъва устни в радостна усмивка. — Тъкмо говорехме за теб. Кажи ми, как е Себастиан? Имам предвид в леглото, разбира се. Толкова ли добре се чука, както разправя Лали?
Очаквам този удар. Всъщност открай време съм го очаквала.
— Божичко, Дона — изричам невинно, — ти не знаеш ли? Не го ли направихте един час, след като се запознахте? Или по-скоро бяха петнайсетина минути, а?
— О, Кари — отбелязва тя, като присвива очи, — мислех си, че ме познаваш по-добре. Себастиан е прекалено неопитен за мен. Аз не се занимавам с момченца!
Привеждам се напред, фиксирам я с поглед и снижавайки глас, изричам:
— Винаги съм се чудела какво ли е човек да бъде на твое място. — Оглеждам салона и въздъхвам. — Сигурно е много… изтощително.
Събирам си нещата и напускам пейките. Докато вървя към вратата, я чувам да подвиква:
— Ще ти се, Кари Брадшоу! Ще ти се и ти да беше извадила такъв късмет!
А ти дано извадиш късмет да пукнеш!
Но защо продължавам да правя това? Защо продължавам да се поставям доброволно в подобни кошмарни ситуации, за които си знам, че са обречена кауза? Но очевидно не мога да се въздържа. Това е като веднъж да се изгориш, да привикнеш към усещането и след това да изпитваш необходимост да се гориш отново и отново. Само за да си докажеш, че все още си жив. Да си напомниш, че все още си в състояние да почувстваш нещо.
Психоаналитикът на Дорит казва, че по-добре е да чувстваш нещо, отколкото нищо. А Дорит била престанала да чувства. И тъй като се страхувала да чувства, след това се уплашила и от безчувствието. Затова накрая решила да си го изкарва с преиграване.
Перфектно обяснение. Стегнато. Завържи проблемите си с голяма панделка и тогава може би ще бъдеш в състояние да се престориш, че ги има.
Навън, съвсем близо до вратата, която води право към басейна, забелязвам Себастиан Кид да паркира колата си.
И побягвам.
Но не далече от него, както би постъпил всеки разумен човек, а към него.
Той е в блажено неведение за онова, което съм му намислила, и безгрижно проверява наболата си брада в огледалото за задно виждане.
Грабвам най-тежкия си учебник — по висша математика — и го запокитвам към колата му. Учебникът ми едва докосва багажника, отскача и пада на земята с разтворени страници — като краката на мажоретка. Обаче ударът е напълно достатъчен, за да извади Себастиан от нарцистичното му съзерцание. Той започва да върти глава наляво-надясно, очевидно чудейки се какво точно става. Аз обаче вече съм с няколко крачки по-близо. И хвърлям следваща книга към колата му. Този път е роман — „И слънце изгрява“17, който се приземява върху предното стъкло. В следващия момент обаче той вече е извън колата, наежен за битка.
17
„И слънце изгрява“ (1926 г.) — роман на великия американски писател Ърнест Хемингуей. — Б.пр.