Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Вече се питам дали Зайчето не е наблегнала на чашката по-отрано и сега започва да й личи.
И внезапно просто не мога повече. Думите просто се изливат от устата ми:
— А книгите също ли се нуждаят от смяна на пелените?
Сарказмът просто се лее от устата ми.
Зайчето зяпва. Безсъмнено не е свикнала някой да й противоречи по толкова безобразен начин. Поглежда към Джордж, който просто свива рамене, сякаш аз съм най-възхитителното създание на света.
И тогава Зайчето се разсмива. Всъщност буквално се задавя от смях.
Потупва мястото на дивана до себе си, правейки ми знак да седна до нея.
— Та как казваш беше името ти, скъпа? Кари Брадшоу? — Вдига очи към Джордж и му намигва. — Ела, седни до мен! Джордж непрекъснато ми повтаря, че съм започнала да се превръщам в озлобена старица. Няма да ми навреди малко и аз да се посмея!
„Животът на писателя“ от Мери Гордън Хауърд.
Отварям корицата и чета посвещението:
На Кари Брадшоу. Не забравяй да сменяш пелените на бебетата си!
Обръщам на следващата страница. Първа глава: „Важността от воденето на дневник.“
Бррр! Оставям книгата настрани и вдигам тежката черна тетрадка с кожени корици, подарък от Джордж. „Казах ти, че тя ще те хареса!“ — бе възкликнал той на връщане. А после беше толкова развълнуван от успеха на визитата ни, че настоя да спрем до някаква книжарница, където ми купи моя първи дневник.
Грабвам отново книгата на Зайчето, поставям я върху дневника и започвам да разлиствам напосоки. Попадам на четвърта глава: „Как се създава художествен образ.“
Публиката често ме пита дали художествените образи се базират на „истински хора“. И наистина, първата мисъл на аматьора е да пише за онези, които познава. Професионалистът, от друга страна, разбира отговорността на подобна задача. „Създателят“ на художествения образ трябва да знае за него много повече, отколкото всеки един от нас би могъл да узнае за „истинските хора“. Авторът трябва да притежава изчерпателни познания за характера и визията му — какво е носил в утрото на Коледа, когато той или тя са били на пет годинки, какви подаръци е получил, от кого са били и как точно са били подарени. Следователно „художественият“ образ е „истински човек“, но такъв, който съществува в друго измерение, в една паралелна вселена, базираща се на авторовото възприятие за реалността.
Пишете за онова, което познавате — но не отвън, а отвътре.
30.
Случват се и такива неща
Написвам кратък разказ за Мери Гордън Хауърд. Как икономката й слага отрова в шерито и тя умира от продължителна и болезнена смърт. Разказът изпълва шест страници и е пълна отврат. Пъхвам го в чекмеджето си.
С Джордж си говорим много по телефона. Благодарение на познанствата му започвам да водя Дорит на психоаналитик в Уест Хартфорд.
Имам чувството, че просто убивам времето.
Дорит продължава да си бъде все така нацупена, но поне в последно време не се е забърквала в никакви неприятности.
— Татко казва, че ще ходиш в „Браун“ — отбелязва един следобед, докато я връщам с колата от психоаналитика.
— Но все още не съм приета.
— Надявам се да те приемат — казва тя. — Най-голямата мечта на татко е поне една от дъщерите му да отиде в неговата Алма матер. Което ще рече, че ако ти влезеш, ще ми спестиш големи усилия.
— Ами ако не искам да ходя в „Браун“?
— Значи си голяма глупачка! — сопва ми се моята малка сестричка.
— Кари! — посреща ни тичешком Миси, още преди да сме влезли в къщата. — Кари! — Бяга към нас, размахала дебел плик. — От „Браун“ е!
— Виждаш ли?! — изтъква Дорит. Дори и тя се вълнува.
Разкъсвам плика. Пълен е с дипляни, карти и брошури със заглавия от рода на: „Студентският живот.“ Докато разтварям листа с писмото, ръцете ми треперят.
— „Скъпа госпожице Брадшоу — чета на глас, — поздравления…“
О, боже! Боже господи!
— Отивам в „Браун“! — изкрещявам неистово и започвам да подскачам около колата. А после се заковавам на място. Но това е само на четирийсет и пет минути път оттук! Ако отида там, животът ми ще си остане абсолютно същият, само дето ще бъда в колеж.