Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Прав си! — светват ентусиазирано очите ми.
Томи набира все повече скорост.
— Трябва да направим нещо с този тип! Да му срежем гумите! Или да уредим да го изритат от даскало! Хей! — Очевидно внезапно се сеща за нещо и се почесва по главата. — Ти не ходеше ли по едно време с него? Май чух, че…
— Само два-три пъти — признавам, преди да е успял да свърже нещата. — Но той се оказа точно такъв, какъвто ти каза — адски коварен тип!
През целия час по математика усещам очите на Питър впити в гърба ми. Себастиан също е тук, но от случката на паркинга насам аз старателно избягвам да го поглеждам. Днес обаче, когато го виждам да влиза, не мога да не се усмихна. Той ме поглежда стреснато, а после ми връща усмивката, очевидно изпитващ огромно облекчение, че вече не му се сърдя.
Ха! Само да знаеше какво му се готви!
В мига, в който звънва звънецът, аз се втурвам навън. Обаче Питър бързо ме настига.
— Как стана това? — пита авторитетно.
— Кое? — тросвам се аз.
— Как кое? — Завърта очи, като че ли не може да повярва, че се опитвам да му въртя номера. — Статията в „Нътмег“ разбира се!
— Нямам представа — отговарям и продължавам напред. — Направих точно това, което ми каза. Отнесох заготовката в аудио-визуалната зала…
— О, не, направила си нещо друго! — не се предава той.
— Питър — въздъхвам, — наистина не знам какво искаш да кажеш!
— Е, гледай да се сетиш, защото Смиджънс иска да ме види веднага в кабинета си. И ти също идваш с мен.
Сграбчва ръката ми, но аз бързо се изтръгвам.
— Сигурен ли си? Наистина ли си готов да й признаеш, че не довърши вестника?
— Мамка му! — сеща се той и ме поглежда ядно. — Значи се постарай много бързо да измислиш нещо.
— Няма проблеми. — Мисълта за сцена между Питър и госпожица Смиджънс е твърде изкусителна, за да й устоя. Аз съм като подпалвач, който държи да наблюдава пожарите си.
Госпожица Смиджънс седи зад бюрото си с вестник, разтворен пред нея. Пепелта от цигарата в ръката й наближава пет сантиметра.
— Здравей, Питър! — казва тя и доближава цигарата до устните си. А аз наблюдавам в захлас, очаквайки всеки момент падането на пепелта. После тя оставя цигарата си в пепелник, пълен догоре с фасове, обаче стълбчето пепел си стои непокътнато. От огромната керамична купа в другия край на бюрото се вие дим от все още незагаснали фасове.
Питър сяда. Смиджънс ми кима вяло — очевидно присъствието ми не я интересува особено.
— Е — пита, като запалва следващата цигара, — кой е Пинки Уедъртън?
Питър я поглежда неразбиращо, а после се обръща и ме поглежда на кръв.
— Той е нов — казвам.
— Той ли?
— Или тя — намесва се Питър. — Той или тя съвсем наскоро са се преместили да живеят тук.
Това обаче изобщо не минава пред госпожица Смиджънс.
— Виж ти! И откъде?
— Ами, не знам — мърмори Питър. — Може би от Мисури?
— А защо не мога да открия нито него, нито нея в списъка на учениците си?
— Защото току-що се премести тук — отговарям. — Вчера. Е, не точно вчера, разбира се. Може би миналата седмица или там някъде.
— И сигурно името му все още не е влязло в системата — допълва Питър.
— Ясно — кимва Смиджънс и вдига вестника. — Обаче този Пинки Уедъртън се оказва един много добър писател! Бих искала да видя още неща от неговите — или нейните — неща във вестника!
— Разбира се — кимва не особено убедено Питър.
Госпожица Смиджънс поглежда Питър и му се усмихва ехидно. Махва с цигарата си, като че ли иска да каже още нещо, и точно тогава дългото стълбче пепел се приземява в деколтето й. Тя скача и започва да изтръсква пепелта от блузата си, а ние използваме намалението, за да се измъкнем. Вече сме при вратата, когато тя се провиква:
— Почакайте!
Ние бавно се обръщаме.
— За този Пинки — отсича, примижавайки през дима, който се вие пред очите й. Устните й се извиват в коварна усмивка. — Искам да се запозная с него. Или с нея. И кажете на тази личност Пинки да реши от какъв пол е!
— Видяхте ли това? — пита Маги, като хвърля вестника на масата в стола.
— О, да — кимва Мишката, докато налива топла вода в супата си на прах. — Цялото даскало вече говори за това.