Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— И защо не ми каза? — питам.
— Сякаш ти си нямаш достатъчно свои проблеми!
— Имам си, но пък и винаги имам време за проблемите на другите!
— Нямаше да го приемеш на сериозно.
— О, боже! Толкова ли лоша приятелка съм?
— Не си лоша — отговаря Уолт. — Просто си прекалено обсебена от собствените си проблеми.
Свивам крака, прегръщам ги и се заглеждам в платнището на стените. После промърморвам:
— Съжалявам, Уолт. Нямах никаква представа. Предлагам ти да дойдеш да живееш у дома, докато това отшуми. Баща ти не може вечно да се сърди, я!
— Да се обзаложим ли? — поглежда ме иронично той. — Според него аз съм дяволско семе. Поради което се отказа от мен.
— Но защо тогава не напуснеш тази къща? Да избягаш?
— И къде да отида? — поглежда ми присмехулно той. — Пък и какъв смисъл има? И без това Ричард отказа да ми плаща колежа — като наказание, че съм гей. Смята, че ако отида в колеж, ще започна да се преобличам като жена и да ходя непрекъснато по дискотеки и други подобни глупости. Както и да е. Та сега всеки цент ми е ценен. Мисля да живея в палатката до септември, а след това отивам в колеж. — Отпуска се назад върху влажната възглавница и отбелязва: — Всъщност тук никак не е зле. Харесва ми.
— Нищо подобно! Ще дойдеш да живееш у дома! Аз ще спя при сестра ми, а ти можеш да вземеш моята стая…
— Кари, аз не прося милостиня!
— Но поне майка ти…
— Тя не смее да се весне пред очите на баща ми, когато е в такова настроение. Защото това само би влошило нещата още повече.
— Мразя хетеросексуалните мъже! — отсичам.
— Да — въздъхва Уолт, — аз също.
Толкова съм шокирана от положението, в което се намира Уолт, че са ми необходими няколко минути, докато осъзная, че тази сутрин в актовата зала нещо не е наред. Публиката е малко по-притихнала от обичайното, а когато заемам мястото си до Томи Брустър, забелязвам, че той чете „Нътмег“.
— Видя ли това? — пита, като разтърсва вестника.
— Не — свивам рамене. — Защо?
— Нали и ти пишеше за този парцал?
— Да. Веднъж. Но беше преди месеци.
— Е, най-добре вземи сега да го прочетеш! — изрича предупредително.
— Окей — кимвам, самата невинност.
И за да подчертая още повече факта, че нямам пръст в тази работа, аз се изправям, минавам през залата и стигам до сцената, където грабвам един екземпляр от вестника от купчината в ъгъла. Когато се обръщам, зървам зад себе си две второкурснички.
— Може ли да подадеш и на нас по един вестник? — питат, като се бутат една друга.
— Чух, че вътре всичко било за Дона Ладона — казва едната. — Направо не мога да повярвам, че някой може да направи подобно нещо!
Подавам им по един вестник, а аз се обръщам, за да се върна на мястото си. Налага се да забия нокти в дланите си, за да не издам треперенето на ръцете си. По дяволите! Ами ако ме хванат? Не, няма да ме хванат. Стига да се държа нормално, а Гейл да си държи езика зад зъбите.
Имам си следната теория: не могат да те изловят в нищо, стига да се държиш така, сякаш всичко си е наред.
Отварям вестника и се преструвам, че чета, като междувременно тайничко се озъртам да проверя дали Питър вече се е появил. Да, тук е и също чете задълбочено „Нътмег“. Бузите му са с цвета на червено цвекло и червенината пълзи надолу по врата му като пламъци.
Връщам се най-сетне на мястото си, където Томи очевидно е приключил с четенето на статията и вече набира скорост.
— Който и да е направил това, трябва да бъде изритан от училище! — казва. Поглежда пак заглавната страница, за да види името. — И кой е този Пинки Уедъртън? Никога не съм го чувал.
Него?
— Аз също — кимвам аз и правя озадачена физиономия. Не мога да повярвам, че Томи смята Пинки Уедъртън за истински ученик, при това за момче. Но сега, след като самият той ми предостави тази възможност, смятам да я доразвия. — Трябва да е някой нов.
— Единственият нов в даскало е Себастиан Кид. Мислиш ли, че той би могъл да го направи?
Скръствам ръце пред гърди и вдигам поглед към тавана, като че ли отговорът се крие някъде там.
— Ами все пак той ходеше по едно време с Дона Ладона, нали? И тя май го заразя. Може би е решил да й отмъсти по някакъв начин.
— Вярно бе! — плясва се по челото Томи. — Знаех си аз, че в този тип има нещо коварно! Знаеш ли, че бил в частно училище? Чувам, че семейството му било доста богато. И сигурно затова се надсмива над нас, обикновените хора. Мисли се за по-добър!