Да започнем отначало

Добре, тъй като сега съм в Шамони, хайде да видим колко от написаното в онази брошура е вярно:

1. Забавление и радост по пистите?

Истината: Паднах сто пъти. Почти се разплаках. Избягах в кафенето и ядох торта.

2. Ползите от чистия въздух и спорта?

Истината: Синина, с размерите на Африка върху левия ми хълбок. Повече мехури и мазоли по краката ми, отколкото когато за последен път се прибрах пеша от един нощен клуб до вкъщи с високи токчета, защото изпуснах последния автобус. Никога повече няма да подценявам седенето на дивана и гледането на „Х-фактор“.

3. Събуждаш се свеж и отпочинал, като новороден?

Истината: Събудих се с чувството, че ме е блъснал лондонски автобус на два етажа.

На другата сутрин не мога да се помръдна. Думата „мъчително“ не описва онова, което чувствам. Не е достатъчна. Все едно за една нощ бях остаряла със сто години и, за да стана от леглото, ми е необходима цяла вечност. А като си помисля, че трябва да направя отново същото, потръпвам все едно са ме полели със студен душ. В момента не съм в състояние да вървя, та камо ли да се кача на дъската.

Но след четирийсет и пет минути под горещия душ успявам да се заредя с някакъв ентусиазъм и съм решена да отида още веднъж. Не мога да се предам само след един ден! Добре де, вчера беше истинска катастрофа, но няма да позволя това да развали цялото пътуване. Не мога да позволя да се случи отново. Сега е големият ми шанс да докажа на Себ, че съм единственото момиче за него. Не бива да го пропилея.

След като мускулите ми са достатъчно отпуснати, че да успея да обуя чорапите си без писъци, се отправям към кухнята за закуска. Само за да открия, че всички други вече са закусили и обуват ботушите си.

— Хей, ето къде си била — казва Себ, когато се появявам, сякаш не знаеше, че съм тук. — Готови сме да излизаме.

— Вече? — проверявам в каната за кафе. На дъното има само черна утайка.

— Добре, ще си взема едно кафе по пътя…

— Няма нужда да бързаш — намесва се презрително Ана. — Ние отиваме на Лез Уш, ще се спускаме по Кандахар48.

— Къде какво ще правят? — питам Себ, за да получа обяснение, без да й обръщам внимание. Както вече казах, не говоря езика „сноуборд“.

— Кандахар е най-известната писта от състезанията за Световната купа. Ще се спускаме по нея — обяснява той.

— Не мисля, че ти ще се справиш само с един урок — отново се намесва Ана. — Но няма значение.

Опитах се да я харесам, наистина се опитах, но безуспешно. Тя без съмнение е истинска крава.

— Но може да дойдеш с нас с кабинковия лифт — предлага Себ, който по неизвестна за мен причина не забелязва злобата на кучката. — Гледката е страхотна!