Знакът на Атина

За десерт бяха пристигнали при Херкулесовите стълбове, а Пърси бе останал на борда, докато Джейсън Велики посещаваше божествения си батко, който по една случайност бе най-известният герой на всички времена.

Пърси бе пропуснал срещата и с него. Е, по думите на Пайпър излизаше, че Херкулес всъщност е една мижитурка, но все пак…

На Пърси му бе писнало да стои на борда и да върви напред-назад по палубата. Морето трябваше да бъде неговата територия. Очакваше се да поеме контрол над него и да опази всички живи и здрави. Вместо това по време на целия път през Атлантическия океан бе приказвал с акули и бе слушал пеенето на тренер Хедж, който изпълняваше популярни мелодии от телевизионни сериали.

На всичкото отгоре, откакто бяха напуснали Чарлстън, Анабет бе станала далечна и недостъпна. Прекарваше по-голямата част от времето си в каютата, изучаваше бронзовата карта, която бе открила във Форт Съмтър, и сърфираше из лаптопа на Дедал за повече информация. Когато Пърси решеше да я посети, тя бе толкова отнесена, че разговорите звучаха горе-долу така:

Пърси: Здрасти, как си?

Анабет: Не, благодаря.

Пърси: Добре… хапна ли нещо днес?

Анабет: Мисля, че Лио е на пост. Питай него.

Пърси: Косата ми гори.

Анабет: Добре. След малко ще я погледна.

Понякога изпадаше в такива настроения. Това му беше трудното на това да имаш за гадже дъщеря на Атина. Въпреки това Пърси се чудеше как да привлече вниманието й. Тревожеше се за срещата й с паяците във Форт Съмтър и не знаеше как да й помогне, особено след като тя странеше от него.

Щом оставиха Херкулесовите стълбове зад гърба си, без да получат особени щети (ако не се брояха няколкото кокосови ореха, заседнали в медната повърхност на корпуса), корабът продължи да лети още няколкостотин километра. Пърси се надяваше, че древните земи няма да са така неприятни, колкото ги описваха, но, за нещастие, нещата се получиха като в рекламите, които обещаваха, че „Веднага ще изпитате разликата!“.

Различни същества нападаха кораба по няколко пъти на час. Ято стимфалийски птици25 се спуснаха от нощното небе и се наложи Фестус да ги изпече. Духове на бурята обиколиха мачтата и Джейсън трябваше да ги разгони със светкавици. Докато тренер Хедж вечеряше на палубата, от нищото изскочи див пегас, който стъпка сандвичите на тренера и отново отлетя, като преди това остави мазни следи по кораба.

— Това пък защо? — възмути се Хедж.

На Пърси му се прииска Блекджак да беше с тях. Не бе виждал приятеля си вече дни наред. Буря и Арион също не се показваха. Може би не искаха да навлизат в Средиземно море. Пърси не ги обвиняваше.

Най-накрая около полунощ след деветата или десета въздушна атака Джейсън се обърна към него.