Милостта на Калр

— Да.

— Измисля си! — викна Рогд. — След всичко, което съм направила за нея, ми се отплаща така! А ти! — Обърна се към мен. — Брек Мианаай. Вдигнала си мерника на семейството ми от самото начало, още от- както пристигна в системата ни. Онази нелепа история как било опасно да се пътува през порталите очевидно е измислена. Доведе доказана престъпница в къщата ни. — Имаше предвид Сирикс, макар да не погледна към нея. — А сега ме обвиняваш в какво, че съм се опитала сама да се взривя? Не бих се изненадала, ако ти си планирала всичко това.

— Ето, виждате ли — казах на камериерата, която още стоеше и плачеше. — Вината изобщо не е била ваша.

— Лесно ще проверим историята на вашата слуга, граждана — обърна се магистратата към Рогд, намръщила чело. Видях, че Фосиф забеляза промяната в тона на магистрата, преминаването от „ти“ към „вие“ и официалното обръщение. — Но това ще го обсъдим другаде. Предлагам да отседнете при мен в града, докато изясним нещата. — Куетер и камериерата на Рогд не получиха такава покана, разбира се. Те щяха да останат в килиите на службата за сигурност, докато разпитите им не приключат и двете не бъдат подложени на съответното превъзпитание. Въпреки това нямаше никакво съмнение какво означава тази покана.

За Фосиф със сигурност нямаше съмнение и тя каза:

— Трябваше да се сетя, че ще се стигне до това. Твърде дълго защитавах Рогд. Все се надявах, че ще се поправи. Но не допусках, че... — Не довърши, явно неспособна да облече в думи онова, което така и не е допуснала. — И като си помисля, че можех да оставя чая си в ръцете на такъв човек.

Рогд застина за цяла секунда, а после прошепна, гласът ѝ трепереше:

— Недей...

— Имам ли избор? — попита Фосиф, въплъщение на наранена гордост и искрено съжаление.

Рогд се обърна. Направи три дълги крачки към чаения сервиз на поставката. Взе кутията, вдигна я над главата си с две ръце и я хвърли на пода. Порцеланът се пръсна, парченца в синьо и зелено се разпиляха по дъските. Калр Пет, застанала до вратата, издаде скимтящ звук, доловим само за нея и мен.

Възцари се мълчание. Пълно и всеобщо. След няколко секунди на прага се появи слуга, несъмнено привлечена от трясъка на счупения сервиз.

— Помети парчетата — каза ѝ Фосиф. Гласът ѝ беше спокоен. — И ги изхвърли.

— Ще ги изхвърлите? — попитах аз, отчасти защото бях изненадана, отчасти за да прикрия поредното тихо стенание на Калр Пет.

Фосиф вдигна рамене.

— Вече не струва нищо.

Магистратата се обърна към Куетер, която през цялото време бе стояла неподвижно и мълчаливо.

— Това ли искахте, Куетер? Цялата тази болка, разрушаването на едно семейство? Не разбирам защо не сте впрегнали очевидната си решимост и енергия в работата си, за да помогнете на себе си и на своето семейство, наистина не разбирам. Вместо да направите нещо полезно, сте таили и подхранвали в себе си тази... това негодувание и сега се стигна до... — магистратата махна с ръка да обхване стаята и ситуацията — до това.