Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Но около нея е твърде тъмно и той не забелязва, че Малагеш вече е станала и се тътри покрай релсите към стражевата кула. Мечът потъва с трясък в купчина сандъци от другата страна на железопътната линия, без да нанесе други щети.
Острието фучи назад, дръжката спира с пляскане в дланта на свети Жургут. Той върти глава и чака — може би писък, може би още един изстрел, но няма такива звуци.
Малагеш тихо и бавно се катери на стражевата кула.
Жургут се прокрадва по пътя, готов да хвърли меча, празният му поглед шари напред-назад, търси кой ли още може да стреля по него. Върви толкова внимателно и мудно, че Малагеш с мъка понася напрежението.
Той стига до релсите и ги оглежда в двете посоки. Дали не се чуди какво представляват — не е много вероятно да е виждал такова нещо досега. Но тя осъзнава, че за него това няма значение. Тази твар под нея е бездънна яма от гняв и глад, който трябва да засища с целия свят.
Той се вторачва в пушката „Понджа“, оставена до релсите. Взира се в разтрошените сандъци зад нея. Прави крачка напред, втора, трета.
Единият му крак е над едната релса. Малагеш си налага да чака, докато другият крак също пристъпи и светецът застане на железопътната линия.
Тогава тя открива огън с ПК-512, което отдавна е завъртяла към него.
Когато преди години са ѝ обяснявали оръжейната система ПК-512 и подробностите за стрелбата, зареждането и обезопасяващите механизми, ѝ е направило впечатление, че отговарящият за демонстрациите офицер все се връща към монтажа на миниоръдието.
— Това несъмнено е стационарна система — повтарял е той. — Без никакво съмнение. Възможно е да я монтираме и на верижна машина, в момента проучваме тази конструкция, но засега е най-добре да я смятаме за неподвижно монтирана система заради необикновените проблеми с устойчивостта.
— Какви проблеми с устойчивостта? — попитала е Малагеш.
— Ами, госпожо генерал… Това оръжие тежи половин тон. Така че самата тежест на оръжейната система е необикновена — особено на цевния мотор, горивния резервоар и оптималното подаване на патрони. Работим по намаляването на теглото, инженерните науки напредват устремно, но не е лесно. Има го и проблема с импулса и отката на оръжието. В ПК се използват най-съвременните гасители на отката, но все пак имаме шест въртящи се цеви, които изстрелват около 2500 куршума в минута. А това подлага опората на голямо натоварване. Опитахме демонстрация с возило, което смятахме за достатъчно тежко да понесе внезапния тласък, но… Е, то започна да се накланя и едва не смаза стрелеца… С други думи, представете си тази оръжейна система като двигател, който всъщност създава във въздуха колона от олово и се изтласква назад със скорост до двеста стъпки в секунда. Това би трябвало да ви изясни физическите особености на оръжието…
В мига, в който натиска спусъка на ПК-512, Малагеш си изяснява физическите му особености несравнимо по-добре.
Отначало, докато въртенето на цевите се ускорява, се чува тих вой (тя забелязва как свети Жургут се обръща към нея изненадан), после в играта влиза „колоната от олово“, за която е говорил офицерът.
Ослепителна бяла светлина изригва от цевите, оглушителен тътен цепи въздуха и свети Жургут се свлича на земята, сякаш върху него са пуснали огромен товар тухли, тялото му все едно се гърчи от забиващите се петдесетина куршума в секунда. Но в същото време стражевата кула, построена почти изцяло от дърво, започва да скърца, да скрибуца и да се накланя назад като превита от вятъра тръстика. И това принуждава Малагеш да се цели по-високо с могъщото оръжие, за да обстрелва осеяния с шипове мръсник, който може би вече съжалява, че се е надигнал от вечния си сън.
Тя проумява, че цялото съоръжение има сериозни недостатъци като опора за миниоръдието. Нажеженият въздух обгаря пода и перилата на кулата и те потъмняват и почерняват. Всеки миг цялата кула може да се разпадне.
Не ѝ пука. Чува от устата си вой:
— Мамицата ти! Мамицата ти!
Задържа тежкото оръжие прицелено в свети Жургут, който се напъва тежко и упорито да стане. Самата земя под краката му се разпрашава. Надига се огромен мътен облак от стотиците и хилядите куршуми, които ПК-512 забива, сякаш водна струя под огромно налягане реже варовик. Тя вижда и какво причиняват куршумите, рикоширащи от Божествената броня на Жургут — прозорец се пръска от другата страна на улицата, окачена табела се подмята във въздуха. Порой от нагорещени димящи гилзи се сипе около нея, опорите на кулата потъват в купчини сгорещен месинг. Дървените перила димят, тук-там по тях плъзват пламъчета. Струва ѝ се, че е увиснала на ръба на бълбукащ вулкан.