Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Малагеш кима и проверява пушката. Готова е за стрелба. Замъква радиостанцията под кулата. Взема барабанлията, прицелва се в електрическа лампа и стреля.
Лампата угасва с пукот. Малагеш повтаря същото с останалите лампи и всичко наоколо се обгръща в тъма. Тя притичва петдесетина крачки покрай релсите и почва да нагласява пушката „Понджа“ върху сгъваемата двунога опора. Оттук има великолепна стрелкова позиция към крайбрежния път, но не и към много други места. Свети Жургут се е изправил на покрива на двеста крачки северно от пътя, така че го вижда, но не и терена под него.
Втурва се към кулата, където е тъмно. Обръща се към града, вади запалката си, вдига я високо и я щрака три пъти.
Поглежда през далекогледа и вижда сержант Бурдар да се взира към нея през своя далекоглед. Той също пали запалка, пламъчето угасва след секунди.
Малагеш диша тежко и накъсано, но не заради тичането. По-скоро е защото знае, че ако до половин час не съобщи на крепостта за унищожаването на Жургут, оръдията горе ще започнат канонадата си и ще изравнят града със земята — независимо дали в него е останало живо същество.
— Време е за представлението — прошепва тя.
Наблюдава как Бурдар бавно се прицелва в Жургут. Не може да види, но си представя капките пот по слепоочията му, усещането в стисналите пушката пръсти, показалеца, опрян на спусъка.
Вятърът се засилва, после стихва.
Бученето се разнася в нисък страховит вой, мечът се връща след поредния смъртоносен полет в града.
Свети Жургут улавя оръжието във въздуха и се обръща на покрива, главата му се върти в търсене на нова цел. Изопва се назад, огромните рамене мърдат и той пак запраща меча.
Тя гледа металното изчадие, пренесло тежестта си върху изнесения напред крак като танцьор, вложило цялата сила на рамото и торса си в хвърлянето.
„Дано Зигруд е видял това.“
Мечът избръмчава над града. Малагеш чува ехо от грохот и писъци. Свети Жургут се изправя отново — всяка педя от тялото му въплъщение на гордия боец — и протяга ръка в очакване мечът да се върне като вярна хрътка.
Остава неподвижен около секунда. И тогава сержант Бурдар стреля.
Пушката „Понджа“ гърми тътнещо.
Окото на Малагеш зад лещите се ококорва, вторачено в свети Жургут.
Куршумът с калибър половин инч удря главата му със силен кух пукот. Звукът е толкова мощен, че чак костите ѝ изтръпват дори на такова разстояние от светеца.
Главата му се килва рязко като от жесток шамар. Тялото му се напряга и свети Жургут сякаш увисва във въздуха.
Малагеш се надява, всъщност жадува отчаяно да види как той се отпуска безсилно и се премята от покрива, за да рухне на земята мъртъв, да се отърват от него.
Но това не се случва. Той се обръща бавно към скривалището на сержант Бурдар в къщурката. На отразяващия отблясъците шлем личи плитка резка точно над едното око.
— Мамицата му!
Мечът изфучава обратно в ръката на свети Жургут и той го вдига може би малко по-тромаво и бавно. Тя знае, че сержант Бурдар би трябвало да е започнал измъкването си още в мига след изстрела, без дори да гледа дали е улучил. Знае, че при късмет трябва да е един етаж надолу по стълбата, дори етаж и половина.
И знае, че това няма значение. Мечът на светеца ще изтърбуши къщата като забила се в нея мълния.
Свети Жургут вече се е напрегнал с изопнати рамене. Накланя се напред, готов да замахне и да запрати меча през града.
Едното обвито с метал ходило се отделя от покрива…
… и Зигруд изскача на друг покрив само през три сгради от него, опира своята „Понджа“ на ръба и с един изстрел разбива опората под другия му крак.
Свети Жургут залита напред и неволно хвърля меча си през сградата, върху която стои. Постройката се разпада като от умело заложени в нея експлозиви. Светецът се премята презглава и изчезва в раздуващия се облак прах.
Тя се надява това да му е навредило. Поне да си е изкълчил глезен. Но щом шлемът му е издържал на едрокалибрения куршум, не може да очаква нищо особено.
А действията на Зигруд показват, че светецът не е пострадал кой знае колко. Зигруд мята тежката пушка на рамо, засилва се и скача на съседния покрив. Притичва по наклона, ботушите му се хлъзгат по каменните плочи, присвива се и скача към следващото здание.
Чува се бученето, мечът изхвръква с вой нагоре и пръска на късчета сградата зад Зигруд. Той трополи по поредния покрив сред дъжд от парчета, плочи и прах, прикрива за миг главата си с ръка. И скача на улицата, където тя не може да го види.
— Шибано, шибано, шибано… — мърмори Малагеш и тича към мястото до релсите, където е поставила своята пушка „Понджа“.
Време е за резервния план.