Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Дориан не знаеше какво го е подпалило, защо бе избрала точно този момент, но...
Роуан беше разказал на Елин за страха на Ролф от Валгите. Толкова се боеше от завръщането им, че стражите му пазеха града денем и нощем. А Елин бе решила да използва страха му в своя полза. Мисенианците – свещени богове. Цял живот ги беше смятал за герои от вълшебните приказки и притчите. Ала сега разбираше, че просто са се криели добре. Докато Елин не ги изкара от скривалищата им.
А когато пиратският лорд и кралицата на Терасен си стиснаха ръце и тя му се усмихна широко, Дориан осъзна... че навярно и той самият се нуждаеше от малко свирепост и умопомрачение.
Нямаше да спечелят войната с усмивки и добри обноски.
Щяха да я спечелят с жена, готова да заложи на карта живота на цял остров хора, за да си набави онова, с чиято помощ щеше да спаси всички им. Жена, чиито приятели бяха готови да й съдействат, да разкъсат душите си на парчета, ако така щяха да спасят невинни животи. И всички знаеха
какво щеше да е теглото на жертвите, ако залогът им беше грешно преценен. Елин най-вече.
Тя и Ролф излязоха през отворената врата на пивницата. Зад гърба му Фенрис подсвирна тихо.
– Боговете да са ти на помощ, Роуан, тази жена е...
Дориан не изчака да чуе останалото, а последва пирата
и кралицата до улицата заедно с Едион и Лизандра. Фенрис вървеше на разстояние от останалите, но Гавриел не се отделяше от тях, вперил поглед в сина си. Богове, двамата толкова много си приличаха, дори се движеха еднакво. Пумата и Вълкът.
Ролф изрева на хората си, строени пред него.
– Всички кораби, които могат да превозват хора, отплават веднага.
Той продължи със заповедите, разпределяйки мъжете по кораби, отдавна останали без екипаж, включително неговия собствен. През това време Елин просто стоеше с ръце на хълбоците и ги наблюдаваше.
Докато не попита капитана:
– Кой е най-бързият ти кораб?
Той посочи „Морският дракон“.
Тя го измери изпитателно с очи и Дориан се подготви да чуе поредния й неистов, безразсъден план. Без да погледне никого от тях, кралицата нареди:
– Роуан, Лизандра, Фенрис и Гавриел, вие сте с мен. Едион, ти се качи в северната наблюдателница и поеми харпуна. Ако някой кораб стигне твърде близо до веригата, пробий дупка в корпуса му. – Когато се обърна към него, Дориан се скова, прочел заповедта в очите й. Отвори уста да възрази, но Елин не му даде думата. – В тази битка няма място за крале.
– Но за кралици има?
По лицето й нямаше нито капка хумор, нищо друго, освен ледено спокойствие, когато му подаде меч, който Дориан дори не я беше видял да носи. Дамарис.
Голдрин остана в ножницата на гърба й, откъдето рубинът му блестеше като жив въглен.
– Единият от нас трябва да оцелее, Дориан – заяви тя. – Ти поеми южната наблюдателница; стой в основата й и приготви магията си. Опита ли някой да мине през веригата, унищожи го.
Не със стомана, а с магия. Той закачи Дамарис на портупея си. Тежестта на древния меч му беше чужда.
– А ти какво ще правиш? – попита я той.
Сякаш в отговор, силата му се загърчи в стомаха му като усойница, готвеща се за атака.
Елин надникна към Роуан, към татуираната му ръка.
– Ролф, вземи всички железни вериги, които са ти останали от търговията с роби. Ще ни трябват.
За нея – и за Роуан. За възпиране на магията им, ако излезете извън контрол.
Защото Елин... Елин щеше да проникне с кораба право в сърцето на вражеската флота и да я вдигне до небесата.
34.
Беше лъжкиня, убийца и крадла и имаше чувството, че до края на войната ще си спечели още по-лоша слава. Но докато онази странна тъмнина се сгъстяваше на хоризонта, Елин се питаше дали не бе отхапала повече, отколкото можеха да сдъвчат със зъбатите й приятели.
Ала не отстъпи на страха си нито сантиметър място.
Вместо това позволи на черния огън да я изпълни.
Подсигуряването на съюзничество с пиратския лорд беше само едната част от мисията й. Другата, по-голямата... беше да изпрати послание. Не до Морат.
А до целия свят.
До всички потенциални съюзници, които следяха събитията на континента и размишляваха дали войната е загубена кауза.
Днешното й послание щеше да прокънти над всички кралства.
Тя не беше бунтовническа принцеса, тръгнала да руши вражески дворци и да избива крале.
Тя беше природна стихия. Бедствие и предводител на безсмъртни, легендарни воини. И ако въпросните потенциални съюзници не сключеха пакт с нея... искаше дълго време да се сещат за този ден и подвига й, да се чудят дали някога няма да посети и техните брегове, пристанищата им.