Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Възнамерявах да изчакам, за да проверя дали след като обуча Фаранд на Контрол, те ще продължат да се консултират с мен – каза им Денил. – Помислих си, че така ще науча имената и на останалите заговорници. Но когато видях какво пише в книгата, разбрах, че рискувам твърде много. Дори демът да ми позволеше да я задържа, заговорниците можеха да разполагат с други. А ако изчезнеха, след като Фаранд усвоеше Контрола, те можеха да изучат черната магия и тогава щяхме да се изправим срещу нещо далеч по-страшно от група отцепили се магьосници. – Денил се поколеба и се намръщи. – Никога не бих и предположил, че вече сме се сблъскали с този проблем.
Сарин се размърда в креслото си и се намръщи.
— Смятате ли, че Акарин е знаел за тази книга?
— Не знам – отвърна Денил. – Дори нямам представа как е научил за заговорниците.
— Може би е засякъл силата на Фаранд по същия начин, както усети Сония, преди да е научила Контрола – предположи Винара.
— От такова разстояние? – попита Сарин.
Винара повдигна рамене.
— Той имаше доста уникални способности, с които несъмнено се беше сдобил чрез практикуването на черната магия. Защо да не може и това?
Сарин се намръщи.
— Посланик, споменавате за някакво проучване, което сте провеждали заедно с този учен. Какво е то?
— Проучване на древната магия – отвърна Денил. Той огледа стаята. Когато погледът му срещна очите на Лорлън, магьосникът леко му се усмихна.
— Аз им наредих да го започнат – каза Лорлън.
Денил кимна.
— Да, макар да не знам защо.
— Исках да открия част от познанието, което Акарин е изгубил – обясни Лорлън. – Но той узна за това и даде ясно да се разбере, че не одобрява. Казах на лорд Денил, че помощта му не е необходима повече.
— И вие не се подчинихте на заповедта му? – попита Сарин.
— Не беше заповед – каза Лорлън. – Просто им казах, че не е необходимо да проучват повече. Според мен Денил го е продължил от собствен интерес.
— Така е – потвърди Денил. – По-късно Акарин научи, че продължавам да се занимавам с това и ме призова обратно в Гилдията. Като че ли остана доволен от напредъка ми и ме окуражи да продължа. За нещастие не можах да постигна кой знае какъв допълнителен напредък. Единствените източници, които не бях проучил, бяха в Сачака, а той беше пределно ясен, че не трябва да ходя там.
Сарин се облегна назад.
— Интересно. Първо е забранил проучването, после ви е окуражил. Може би вече сте били открили нещо, което не е искал да намирате, но не сте разбрали значението му. След това е решил, че ще е по-безопасно, ако ви позволи да продължите проучването.
— И аз реших така – отвърна Денил. – Едва когато видях книгата на заговорниците разбрах, че древната магия, която проучвах, всъщност е черна магия. Не мисля, че той е искал да го научавам.
Сарин поклати глава.
— Не. Иначе нямаше да иска да четете книгата. В такъв случай сигурно не е знаел, че дем Марейн я притежава и арестът на заговорниците не е имал за цел да се сдобие с нея. – Той се намръщи. – В нея може би има информация, която той не знае. Колко интересно.
Денил огледа лицата на магьосниците, докато те обмисляха думите на Сарин.
— Мога ли да задам един въпрос?
Лорлън се усмихна.
— Разбира се, Посланик.
— Намерихте ли вече нещо, което да потвърждава историята ма Акарин?
Администраторът се намръщи.
— Все още не. – Той се поколеба. – Въпреки предупреждението на Акарин, ние не виждаме друг начин да научим истината, освен да изпратим шпиони в Сачака.
Денил кимна.
— Предполагам, че самоличността им ще остане в тайна дори за членовете на Гилдията.
— Да – отвърна Лорлън. – Но някои, като вас например, ще бъдат уведомени, защото иначе ще започнат да гадаят причината за липсата на определени магьосници.
Денил се напрегна.
— Наистина ли?
— Единият от шпионите ще бъде вашият наставник лорд Ротан.
Изкачването на планината изглеждаше безкрайно.
Сутрешното слънце разкри стръмни, гористи склонове. Макар пътят да бе добре поддържан и да показваше следи от скорошен ремонт, всичко наоколо бе пущинак. Ако през нощта бяха подминали някакви къщи, то те бяха добре скрити в мрака.
Пътят следваше извивките на планинските склонове и се спускаше в стръмните клисури. От време на време Сония зърваше надвисналите над тях оголени скали. Въздухът ставаше все по-студен, докато тя не се оказа принудена да издигне бариера от топлина около себе си, за да не трепери.