Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Маргарет — казвам. — Маргарет Дъглас. Нека бъде малка шотландска дама, дори ако майка ѝ е мъртва.
Наистина вярвам, че ще умра. Болките ми продължават, макар бебето да се е родило, кървенето продължава, и нищо, което акушерките могат да направят, не е в състояние да го спре. Изплашени са. Те са бедни, невежи жени, които си изкарват по нещо, помагайки при раждане на съседките си; обикновено им плащат в яйца. Никога преди не са били в замъка, никога не са повивали бебе в хубави пелени. Правят всичко по силите си, но никой не може да ми помогне, когато изпадам в трескаво състояние и не зная къде съм, и призовавам Джеймс, съпруга ми Джеймс, да не потегля на битка и да не ми подарява перли като на вдовица. Сънувам, че той е наблизо, и че Катерина е получила не този труп, който е искала. Сънувам, че живее като животно в тези диви земи и че ще дойде при мен в мига на смъртта ми.
Прекарвам дълги мъчителни дни, полупияна от неразреден ейл, смесен с uisge beatha. Ту губя съзнание, ту идвам отново на себе си и виждам дневна светлина, после потрепващите светлинки на восъчни свещи, а след това студената светлина на зората. Чувам сякаш отдалече тъничък плач и звука от стъпките на някой, който се разхожда нагоре-надолу и успокоява хленчещото дете.
Нямам особена полза от момиче. Арчибалд няма да излезе от укритието си, за да види една дъщеря. Кланът Дъглас няма нужда от момиче, нужен им е следващият главатар на клана. Но аз се радвам, че е жива. Страхувах се, че ездата, толкова близо до времето за раждане, я е убила. А после се радвам и на това, че съм жива, макар че все още ме боли, когато стоя или седя, а кракът ми изглежда е парализиран.
Вдигам глава.
— Пишете на брат ми — казвам. — Съобщете му, че съм родила здрава дъщеря и че се надявам той да ѝ бъде кръстник. Кажете му, че тя се нуждае от вуйчо, който да я защитава.
Отпускам се назад и се унасям, докато гледам как я повиват и я привързват към дъската. Не са успели да намерят кърмачка, и дори не могат да отидат на кон до далечните села, толкова опасни са пътищата заради грабители, разбойници и всякакви въоръжени мъже. Хранят я с надробен хляб, натопен в разредено с вода мляко, който изстискват в устата ѝ.
— О, аз ще я нахраня — казвам сприхаво, а после изскимтявам от нова болка, когато я слагам на гръдта си.
Тя суче малко, а после я отнасят и казват, че мога най-сетне да си почина. Лежа на тънката възглавница: тя е влажна от потта ми, но няма чисто спално бельо за смяна. Превързват кървящите ми интимни части с мъх, а после най-сетне сядат тихо и чувам как бавачката полюшва с крак люлката и всички други шумове замират, когато останалите отиват да ядат или да спят.
Светлината на свещта потрепва и угасва, огънят догаря зад решетката на огнището. Не мога да повярвам, че аз, една принцеса от династията на Тюдорите, се озовавам хваната натясно тук, на място, което не е много повече от погранична кула, и гледам как сенките подскачат по измазания с глина таван, чувам плъховете, дращещи по пода. Затварям очи. Не мога да разбера как може да съм родена с толкова високо положение и да съм паднала толкова ниско. През капаците нахлува студено течение, което кара пламъците на свещите да се разгарят, а после да се снижават. На прозорците няма стъкла, които да спират студа. Чувам нощните шумове из тези хълмове, настойчивото бухане на кукумявка, острия лай на лисугер, и, някъде, на мили оттук, воя на вълк.
Замъкът Харботъл, Англия
Ноември 1515 г.
Изминал е вече месец и бебето ми заяква. Намерихме ѝ кърмачка, а болките ми от раждането престанаха. Лорд Дейкър идва до вратата на спалнята на коменданта на замъка и пита дали може да бъде допуснат да влезе. Нищо не е както му е редът. Църковното ми пречистване бе извършено в леглото, бебето — кръстено в мъничкия параклис. За неин кръстник е избран отсъстващият Томас Улзи, без да чакат съгласието му. Самите ние приличаме на грабители, лагеруващи по дивите погранични земи. Казвам, че може да влезе. Безсмислено е да се опитвам да живея според правилата от книгата на баба ми за кралското домакинство, когато не сме много повече от разбойници.
Той обхваща с поглед бледото ми лице, бедната обстановка.
— Ваша светлост, надявах се, че може да сте достатъчно добре, за да предприемете пътуването до замъка Морпет, където съпругата ми може да се грижи за вас.
Поклащам глава:
— Не мисля, че мога да отида. Нещо не е наред с костите ми. Съвзех се от раждането, но съм странно неподвижна. Не мога да ходя. Не мога дори да сядам. Лекарите от Бърик не са виждали нищо подобно.
— Може да ви отведем, като пътуваме бавно.