Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Пътят към най-близкия град минаваше през гъста гора. По него задължително минаваха всички, тръгнали на пазар, защото друг нямаше и така опасностите в гората се увеличаваха.

Тези техни мрачни предчувствия скоро се потвърдиха, тъй като Арн, който яздеше най-напред, внезапно спря коня си, вдигна дясната си ръка, за да спре конвоя и сложи шлема си. Той внимателно огледа земята пред него и вдигна нагоре очи. После извика нещо на неговия си език и изведнъж върховете на дърветата се заклатиха. От тях се спуснаха бандити, но вместо да ги нападнат, което би ги направило богати в случай на успех, те сведоха глави и оръжия и пропуснаха малкия конвой, без да бъде хвърлена нито една стрела. Двамата братя никога не бяха виждали по-жалки бандити.

Когато излязоха от гората и в далечината се видя камбанарията на църквата на градчето, Марк с чувство за хумор каза, че отвъд морето такива бандити не биха доживели до дълбока старост.

Усъмнен до известна степен, че такова е обичайното поведение на северните разбойници, Яков настигна Арн и го попита за случилото се. Когато се върна до брат си, той му сведе до знанието доста забавни неща.

Тези бандити са едновременно и бирници на служба при епископа на града и изглежда съобразяват действията си според самоличността на пътниците. От едни взимат налог за своя епископ. Други обират за собствена сметка, тъй като не получават възнаграждение за работата си. Този път е минало без взимане на данък и без разбойнически прийоми, защото още щом е усетил присъствието им, Арн ясно им е обяснил положението. Казал им кой е и че е в състояние да ги убие. Уведомил ги накрая, че е от Фолкунгите и че дори някои от тях да успеят да му избягат, нито един няма да доживее и три залеза на слънцето, ако се осмели да пусне някоя стрела. И тези жалки мъже намерили думите му за твърде убедителни.