Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Тоест?
— Според мен по-добре е все пак да приемем, че в самолета върлува патоген от четвърта степен. Дори Хелмс да не е бил в активен стадий на болестта, пак е могъл да зарази всички на борда. Ако приемем обратната версия, рискуваме да пламне небивала световна епидемия, а ние не можем да си играем със съдбата на милиони хора. Вярно, че не знаем дали има вирус, или не, но окончателните заключения ще бъдат известни едва след три дни, когато приключат изследванията на пробите от Бавария и Исландия с електронен микроскоп.
— И какво предлагаш, Джон?
— Естествено, помолихме испанците да задържат самолета, но…
— А ако той въпреки всичко излети и поеме нанякъде? Какво според ЦРУ трябва да предприемем, за да не избухне епидемия и да не предизвикаме международен скандал? Разчитам на твоето мнение, Джон, тъй като във Военно-изследователския център във Форт Детрик явно си нямат и понятие от характера на този нов вирус.
Рот погледна първо към генерала от ВВС, с когото вече бе обсъдил възможните варианти, а после към президента.
— Сър, ако командирът на полета откаже да ни съдейства и на своя глава отлети някъде другаде, а не в Мавритания, просто не виждам начин да се справим с него, освен да прибегнем до употребата на сила.
— Какво?! — стъписан зина президентът. — Нима предлагаш да го уведомим, че ако не ни се подчини, ще стреляме и ще свалим самолета? Та нали терористите вече се опитаха да го направят и сега цял свят следи подробностите по Си Ен Ен? Искаш да заплашим със същото своите си сънародници, при това, без да сме сигурни, че са заразени?…
— Да, господин президент — кимна бавно Рот. — И не само да ги заплашим. Като вземем предвид реалната биологическа опасност, може да се наложи действително да го сторим.
Хотел „Хайят“, Вашингтон — 19:12 ч (0012 Z)
След като получи потвърждение, че „Куантъм“-66 се е приземил в Тенерифе, Ръсти Сандърс реши да рискува и позвъни на един стар приятел във Военното разузнаване. Колегата му явно се притесни, че разговаря от работното си място със служител на ЦРУ, преследван от незнайна подмолна групичка в управлението, но все пак записа номера на клетъчния телефон на Шери и обеща веднага да им съобщи, ако научи нещо ново за боинга.
— Не бих го направил дори заради теб, Ръсти, ако не бях сигурен, че интересът ти е оправдан. Разбрах, че от вчера работиш по случая.
— Нямаш представа колко съм ти благодарен, Стан.
— Само вътрешен човек би могъл да знае как ни изиграхте снощи с доклада пред Белия дом. Интересно защо Рот толкова държеше да ни изпревари.
— И аз това се чудя, но явно всичко е въпрос на конкуренция между ведомствата.
— До гуша ми дойде от конкуренти! Добре, Ръсти, ще се чуем пак.
Ръсти се сбогува и затвори телефона. Нарочно не бе споменал, че поддържа връзка с командира на „Куантъм“-66. Сега трябваше да се обади и на Джеймс Холанд, но беше крайно време да напуснат стаята. Семейство Холингсуърт и бездруго чуха прекалено много.
Двамата с Шери им благодариха за съдействието и тихичко се измъкнаха в коридора. Количката на чистачката стоеше отдясно, затова свиха вляво и забързаха към аварийната стълба в другия край.
— Телефонът ти включен ли е? — попита Ръсти.
— Да — отвърна Шери. — Къде отиваме сега? Самолетът е още в Тенерифе, нали? Може би чакат да им дадем някаква информация.
— Трябва да им се обадим и да разберем какво са решили. Последния път Холанд още се колебаеше накъде да се отправи и дали изобщо да напуска острова.
Шери залепи пръст на устните си и подаде глава от стълбището. Някакъв мъж с тъмен костюм излезе от асансьора, подмина количката на чистачката и почука на една врата в отсрещния край на коридора. Постоя малко, огледа се внимателно и едва тогава извади от джоба си ключ и влезе в стаята.
— Какво има, Шери? Мислиш, че сме в опасност ли?
— Да — кимна тя.
— Аз също — каза Ръсти. — Имам лошото предчувствие, че Рот ще се опита да се отърве от нас. Може и да си въобразявам, но…
— Не си въобразяваш. Нали го подозирахме, че е помогнал на „Ал Акба“ да се докопа до боинга? Е, ето че някой вече атакува самолета и се опита да го взриви! Ти си казал на Рот какво знаеш и ако той наистина е отговорен за покушението, двамата с теб се превръщаме в неудобни свидетели. ЦРУ уж отдавна не ликвидира хора, но Рот надали ще играе по правилата.