Часовникът на Пандора

— Ръсти, та дори ние не знаем къде отива самолетът. Как ще го открият терористите?

— Така е — въздъхна той и се загледа през замъгления прозорец, — но имам лошото предчувствие, че не са се отказали от зловещата си мисия.

— Добре, а ние с теб къде отиваме?

— Моля? — сепна се Ръсти. — Какво каза?

— Питам ние къде отиваме. Яхнали сме тая таратайка и хвърчим като луди, без всъщност да знаем накъде. Имаш ли някакъв план?

— Извинявай, Шери, мисълта ми беше другаде. За миг бях забравил за нас.

— Ръсти, нас също ни преследват, а аз лично не желая да умирам млада и зелена.

— Нито пък аз. Лошото е, че те рано или късно ще надушат таксито и ще тръгнат подире ни. Рот сигурно е наредил да ни ликвидират и двамата, макар и да не знае, че вторият човек си ти.

— Съвсем скоро ще узнае, ако оня в хотела все още може да говори.

— Шери, ти нали каза, че си работила в разузнаването в Кайро?

— Да, участвах в една-две секретни операции.

— Значи все пак имаш повече опит в тия неща. Аз съм пълен невежа.

— Питаш как бих предложила да действаме ли?

Ръсти кимна.

— Ами бих предложила да се върнем обратно и да отпрашим към летище Нашънъл. Колкото повече хора около нас, толкова по-добре. Имаш ли пари в себе си? Поне неколкостотин долара?

— Да, имам около триста. Защо? — попита Ръсти озадачено.

— За да хванем самолет до Ню Йорк. Там можем да изчезнем много по-лесно.

— Как?

— Ще се настаним в хотел под чуждо име, ще се заключим в стаята и тогава ще решим на спокойствие какво да правим.

Ръсти се извърна към нея. Очите им се срещнаха и дълго се гледаха развълнувано. Сякаш за пръв път вижда в мен приятел и партньор, помисли си Шери и се изчерви. Изведнъж осъзна, че между нея и този мъж се е създала дълбока и силна връзка, при която всякакви остроумия бяха излишни.

Над тях бе надвиснала смъртна опасност.

Но двамата заедно щяха да устоят на всичко.

Без да откъсва очи от нея, Ръсти нареди на шофьора да обърне колата.