Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Не можем да предприемем каквито и да е действия, преди нашето правителство да говори с вашето. Аз съм просто един дребен чиновник и изпълнявам нареждания отгоре.
— Значи няма да допълните резервоарите ни?
— Не, капитане — нямам право.
Холанд си спомни думите на Лий Ланкастър. Положението щеше да стане наистина критично, след като се намесят правителствени и военни сили.
По пътя за Тенерифе се бе запитал как ще постъпи, ако се случи нещо подобно, и тогава му хрумна един налудничав план, достоен за холивудски сценарий. Явно се налагаше да прибегне тъкмо към него…
Като част от професионалното си обучение, всеки пилот от гражданската авиация изучава начините за отвличане на самолети и методите за борба с въздушния тероризъм, разработени от авиокомпаниите и ФУА. Всъщност подготовката на цивилни пилоти в САЩ е истинска школа за бъдещи похитители: как да планираш отвличането, как да го извършиш и как да действаш по-нататък.
Не съм способен на подобно нещо, рече си Холанд. Та нали цял живот съм бил съвестният и изпълнителен служител, който вечно опира чужди пешкири.
„Не ви вярвам, капитане — бе казала възрастната дама. — Вие не мислите за себе си и затова ви нямам доверие.“
Да, тя беше права, но за тогава. Сега нещата се бяха променили. Самият той се беше променил. Омръзнало му бе да е пионка в нечии ръце.
— Дик, запали всички външни светлини — светлините за кацане също.
Роб го изгледа изненадано и се поколеба.
— Веднага, Дик, ако обичаш!
— Добре де, добре. Мога ли поне да попитам защо?
— Сега ще видиш. — Холанд включи интеркома. — Сеньор Игнасио, там ли сте още?
— Да, капитане.
— Искам да ме изслушате много внимателно. Както вече сте разбрали, ние сме прословутият „Куантъм“-66, а не полет на „Юнайтед Еърлайнс“. Пренасяме такъв вирус, че ако го пуснем тук, в Тенерифе, цялото население ще погине за четири дни. Инкубационният период изтича след двайсет и четири часа, после всички на борда ще се изпонатръшкаме и до ден-два ще измрем. Мисля, че това ви е известно.
— Да, сеньор, известно ми е — отвърна плахо директорът след дълго мълчание. — Наистина голяма трагедия! Искрено съжалявам…
— Стига празни приказки, Игнасио. Изобщо не ме интересува дали съжалявате, или не. Въпросът е, че ние представляваме огромна заплаха за вас, така ли е?
— Така е, капитане.
— Добре, а сега внимавайте. На десетте врати на самолета има по една стюардеса. Всяка врата е оборудвана с надуваема аварийна пързалка. Щом наредя на стюардесите, те веднага ще отворят вратите, ще спуснат пързалките и двеста четирийсет и пет опасно заразни пътници ще се озоват навън. Въздухът на острова е влажен и вирусът ще се разнесе за секунди при всяко издишване. Не разполагате с такава бойна мощ, че да ни избиете всичките достатъчно бързо, а дори и да ни избиете, първият човек, излязъл от самолета, вече ще е заразил острова. Сега ясно ли ви е какво ще направя, ако не изпълните исканията ми, или да повторя? Не се съмнявайте в думите ми, не блъфирам.
— Но, капитане, това би било предумишлено убийство! Защо трябва да унищожавате още хора? Защо…
— Престанете с глупавите си въпроси. Не е важно защо. Важното е, че ако не напълните незабавно всичките ни резервоари с гориво, с изключение на третия, ще дам съответната заповед и за четири дни Тенерифе ще се превърне в безлюдна пустиня, осеяна с трупове.
— Капитане… моля ви! Трябва да разберете…
— Няма какво да разбирам — прекъсна го Холанд. — Сега аз диктувам условията. Ако ни заредите с гориво и с питейна вода, ще пощадим живота ви и ще си отлетим заедно със заразата. Ако ли не, всички ще измрете. И разкарайте тия проклети коли по-далеч от самолета ми! Дръзне ли някой да ме спре, когато запаля моторите, лошо му се пише! За последен път питам, ясно ли е?
— Не съм упълномощен да взимам подобни решения…
— А упълномощен ли сте да затриете цялото население на Тенерифе? Хайде, поне веднъж проявете малко мъжество, вместо покорно да чакате заповеди от началството! И така, какво решавате? Стюардесите стоят на вратите в очакване. Не забелязвам никаква промяна в нивото на горивото. Давам ви точно трийсет секунди да почнете да ни зареждате.
Чуха се някакви задъхани реплики на испански. Игнасио явно се консултираше с подчинените си.
— Капитане, ще изпълним желанието ви, но първо трябва да съединим шланга и…