Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Аха! Почваха да увъртат и да сучат, за да спечелят време. Е, този път нямаше да мине номерът.
— Добре — каза Холанд с благ тон. — На вниманието на стюардесите от първа лява, първа дясна, втора лява и втора дясна врата: пригответе се да отворите и да спуснете пързалките.
— Не, не, не! — развика се Игнасио. — Моля ви, капитане, веднага съединяваме шланга!
— До всички стюардеси: ако до трийсет секунди не получите нова заповед от мен, отваряте вратите, дори да чуете изстрели отвън.
— Зареждаме, капитане! — кресна с все сила Игнасио. — Зареждаме, зареждаме! Само не отваряйте вратите!
Холанд присви очи, поклати глава заканително и изчака петнайсет секунди. Нивото на горивото бавно тръгна да се покачва.
— Добре, Игнасио, виждам, че вече започнахте зареждането. Надявам се, че най-сетне се вразумихте и не замисляте някоя глупост. Един-единствен изстрел да чуя, и слизаме от самолета. Опитате ли се да ни възпрепятствате по какъвто и да е начин, ще последва същото.
— Капитане, не разбирам думата „възре…“.
— Възпрепятствате. Означава да ни спрете или да ни попречите. Comprende?
— Да, сър, разбирам! Няма да ви възреп… възпрепятстваме!
— Тогава разкарайте тези коли отпред! Моментално!
— Да, сър! Слушам, сър!
Холанд почувства нечия ръка на рамото си. Обърна се и срещна нежната усмивка на Рейчъл.
— Сбъркал си си професията! Ти си направо артист, след като и мен успя да убедиш. Дори се почудих кога си говорил със стюардесите!
— Не съм.
Роб гледаше като ударен с мокър парцал.
— Цистерните са от дясната страна — каза Холанд. — Щом ни налеят до два тона и половина, палим първия и втория двигател. Ония долу ще се побъркат, но това е целта!
— За бога, Джеймс! — изстена Роб. — Никога, ама никога няма да седна да играя покер с теб!
Отвън забръмчаха мотори и колите на площадката бързо се отдалечиха от боинга. Оставаше им да налеят още трийсет тона гориво. Холанд стисна палци и притаи дъх. Искаше му се да внуши на помпите да побързат. Трябваше да излети, преди от Мадрид да пристигне неизбежната заповед към летищните власти да не се хващат на въдицата му.
25
Летище Лас Палмас — Канарските острови
Неделя, 24 декември, 0:10 ч (0010 Z)
Юри Стеблинко въздъхна с облекчение — резервоарите на гълфстрийма бяха вече пълни. Най-сетне любопитният испанец, който надничаше тук-там и си пъхаше носа където не му е работа, щеше да се разкара с цистерната си.
В този миг обаче някаква кола довтаса ненадейно на площадката. Отвътре изскочиха двама мъже, привикаха работника настрани и започнаха оживен разговор. Юри изтръпна — не разбираше бързия им испански, но очевидно се бе случило нещо извънредно, а и оня непрекъснато сочеше към гълфстрийма.
После двамата се качиха отново в колата и изчезнаха тъй светкавично, както пристигнаха.
Цистернаджията се приближи към Юри, попълни набързо една разписка и му я подаде. Юри добави двеста долара над сметката — беше сигурен, че работникът няма да откаже тлъстия бакшиш въпреки явното си презрение към арабите и арогантното им разточителство.
Испанецът преброи парите, измънка „благодаря“ и скъта двестате долара в джоба си. После понечи да си тръгне, но Юри му махна с ръка да остане.
— Senor! Que es el problema con sus amigos?
— Que? — смути се работникът.
— Sus amigos, en el automovil. Que dicen ellos a usted?
Човекът разпери ръце и заклати глава.
— Английски знаете ли? — попита Юри.
— Малко.
— Добре, тогава да опитаме на английски. Вашите приятели изглеждаха доста разтревожени. Станало ли е нещо?
— Приятели ли? Кои приятели?
— Онези в колата.
— А, да — окопити се испанецът. — Имало странно… странна случка в Тенерифе.
— Каква случка?
— Някакъв самолет с болест на борда кацнал без предупреждение. Искал гориво. Виждали ли сте „Боинг 747“?
— Да.
— Знаете, че „Боинг 747“ е с четири двигателя. Е, онзи в Тенерифе имал само три. Единият бил паднал.
Сякаш гръм порази Юри. Притъмня му пред очите, коленете му се подкосиха и за малко да изгуби равновесие. „Боинг 747“ с болни пътници и липсващ двигател, та това можеше да е само „Куантъм“-66! Значи не беше постигнал нищо. Ракетата просто бе откъснала единия им мотор, а те бяха успели да се промушат между радарите и да избягат!