Часовникът на Пандора

Ръсти се направи, че не чува, и продължи напред. Последва втори, още по-настойчив вик. Двамата с Шери спряха и се обърнаха. Насреща им с широка, дружелюбна усмивка вървеше около четирийсетгодишен мъж.

— Да, какво има? — попита Ръсти.

В първия миг реши, че сигурно е някой от охраната на хотела.

— Мога ли да видя документите ви за самоличност?

Докато Ръсти си търсеше портфейла, мъжът измъкна от джоба на палтото си револвер със заглушител.

— Ръсти, внимавай! — изпищя Шери, но вече беше късно. Дулото бе насочено право в гърдите му. Той замръзна на място, очаквайки да чуе неизбежния глух изстрел.

Непознатият обаче продължаваше да се усмихва лъчезарно.

— Отдавна ви чакаме, доктор Сандърс.

— Гледай ти! И кои сте вие, дето ни чакате? Преди да ми отговорите, махнете тоя пистолет, ако обичате.

— Не, докторе, няма да го махна — поклати глава онзи. — Доста време си изгубихме, докато ви открием. Уж обещахте да се обадите, а потънахте вдън земя.

Значи е от екипа на Рот, реши Ръсти. Нали Рот му нареди да си намери хотел и после да му съобщи къде се е покрил?

— Добре де, ако сте от управлението, за какво ви е пистолетът?

Агентът включи микрофончето в лявата си ръка и нареди на партньора си да докара колата пред задния вход.

— Ще ви обясним всичко, но сега не му е времето — каза той и посочи Шери. — Коя е тази?

— Аз съм сътрудничката на Джонатан Рот — пристъпи напред тя. — А вие кой сте, по дяволите?

Мъжът се сепна. Цялата му мисия можеше да се провали. Жената говореше авторитетно, явно не се шегуваше. Откъде да знае, че Рот имал сътрудничка?

Ами ако вземе да убие не когото трябва…

Пръстът му неволно се отмести от спусъка и пистолетът се наклони два-три сантиметра надолу. Това не убягна от погледа на Шери, която на свой ред се усмихна подканващо, изпъна ръце над главата си и изпъчи гърди, за да отвлече вниманието му. Изчака го да вдигне очи към бюста й, пое си въздух и го ритна с всичка сила в слабините.

Злощастникът нададе кански писък, преви се в кръста и политна напред. Очите му се изцъклиха от болка. Шери замахна и изби оръжието от ръката му.

— Ръсти, вземи му пистолета!

Ръсти грабна револвера и го насочи към агента, който бе изгубил всякакво желание за борба. Шери го пребърка, измъкна радиопредавателя от джоба му и извика един от кухненските работници.

— Обадете се веднага в полицията! Съучастникът на този тип след броени секунди ще цъфне на задния вход. Заключете вратата, защото и той е въоръжен.

Работникът се вцепени — изглеждаше уплашен до смърт.

— Внимавайте тоя негодник да не избяга! Той е опасен убиец! — нареди Шери и тикна револвера в ръката му. После двамата с Ръсти хукнаха обратно през кухнята, където вече се бе събрал почти целият ресторантски персонал, и за малко не събориха един келнер, изпречил се на пътя им.