Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
На площадката пред главния вход беше спряло свободно такси. Шери скочи на задната седалка и придърпа Ръсти до себе си.
— Тръгвайте! — изкомандва тя шофьора.
— Накъде?
— Накъдето и да е, само да се махнем оттук! Карайте на юг към летището! И по-бързо!
Възрастният негър запали колата, натисна до дупка газта и подкара с шеметна скорост.
— Знаеш ли, Шери — каза Ръсти, след като се поокопити, — ти май осакати оня човек. Направо го скопи.
— А ти пък май въобще не схвана ситуацията, докторе.
— Той щеше да ни отведе някъде…
— Точно така — прекъсна го тя. — И там ние трябваше или да проговорим, или да се простим с живота си, а най-вероятно и двете. Нали ти казах, че от тях всичко може да се очаква? Той сигурно е имал заповед да ни очисти. Два изстрела в черепа, и готово. Няма нужда дори да се цели в сърцето. Агентите от тайните операции непрекъснато се фукат с тия техники, главно за да стряскат останалите си колеги. Само че аз живота си на рулетка не залагам. Насочиш ли дулото към мен, ела да видиш какво става!
— Сериозно ли говориш, Шери?
— Съвсем сериозно. Предполагам, че вече са знаели и къде ще изхвърлят труповете ни. Двамата с теб, драги ми, просто щяхме да се преселим в небитието. Агенцията, естествено, ще вдигне шум до бога и уж ще предприеме разследване на случая, а всъщност ще се погрижи да заличи и най-малката следа от нас.
Ръсти я зяпаше онемял.
— Не се шегувам, Ръсти. Повярвай ми, че дори оная горила одеве да е искала само да ни сплаши, докато не разобличим Рот, животът ни ще е в опасност.
Шофьорът на таксито бе приел предизвикателството присърце и караше като на рали. Поредният остър завой взе с такава главозамайваща скорост, че двамата му пътници едва не изпадаха от седалката.
— По-полека! — тупна го по рамото Ръсти. — Не горим от желание да ни спира полиция!
Таксиджията кимна и се подсмихна. Нали му казаха да кара бързо? На им сега бързо каране!
От чантата на Шери се разнесе познато пиюкане. Тя извади клетъчния телефон и го подаде на Ръсти.
— Предполагам, че е за теб.
Обаждаше се приятелят му от Военното разузнаване. Беше научил нещо много тревожно: Военновъздушните и Военноморските сили получили нареждане да открият и унищожат някакъв обект, който по всяка вероятност бил „Куантъм“-66.
— Да го открият и унищожат? Какви ги говориш? Та самолетът е на летището в Тенерифе — нали го показаха по Си Ен Ен?
— Вече не са там, Ръсти. Отлетели са в неизвестна посока преди двайсетина минути. Подали са полетен план за Исландия, но всички смятат, че това е блъф. Подозират, че пилотът се е отправил на запад, може би към САЩ.
— Боже мой! А кой е издал заповедта да ги унищожат?
— Ръсти, ако ме спипат, че ти съобщавам всичко това, с мене е свършено. Заповедта е дошла от Белия дом — явно някой там съвсем е превъртял! Представяш ли си какви ще са последствията от подобна акция? Същинско безумие! А сега трябва да приключвам. Дано успееш да направиш нещо, за да спасиш ония клетници в боинга.
— Благодаря ти, Стан — каза Ръсти и затвори.
— Пробвай да се свържеш с Холанд — посъветва го Шери. — Надявам се, че още не са почнали да следят този телефон. Нали допреди малко не знаеха коя съм? Само че побързай, защото скоро ще се усетят.
На борда на Полет 66
Още докато резервоарите се пълнеха с керосин, Джеймс Холанд и Дик Роб уточниха как ще извършат излитането. Внимателно изчислиха способността на боинга да се издигне безопасно във въздуха само с три двигателя и при почти пълен обем гориво. Операцията щеше да е твърде рискована, но не и невъзможна за изпълнение.
Холанд включи трите двигателя и рулира без затруднение до края на пистата. Изви самолета и увеличи мощността само на втория и третия двигател, за да се получи симетрична тяга при засилването. Чак когато скоростта надвиши 80 възела, увеличи мощността и на първия двигател.
Бавно и постепенно боингът набра скорост и достигна необходимата скорост за излитане секунди преди червените лампи в края на пистата да изчезнат под носа му.
На 300 метра височина Холанд хоризонтира и зави надясно съгласно заявения полетен план, но не включи транспондера. Деветдесет километра северно от острова отново снижи самолета на 80 метра височина и пое обратно на запад. Целта бе да заблуди хората от летището, че отива в Исландия, а всъщност да се отправи на запад.