Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Лисарса затвори телефона озадачен — възможно ли е командирът на полета да лъже? Взе Международния авиационен справочник, за да потърси управлението за ремонт и поддръжка на „Юнайтед Еърлайнс“ в САЩ, после се замисли не е ли по-добре да се обади на „Куантъм Еърлайнс“ и да види те какво ще наредят.
„Куантъм“, „Куантъм“, взе да си повтаря наум, докато прелистваше указателя. Изведнъж изпусна книгата и се хвана за главата.
— Madre de Dios! — извика той и се втурна към телевизорчето в ъгъла на стаята.
Апаратът работеше почти непрекъснато, особено откакто един приятел радиотехник го прикачи към сателитната антена, но днес следобед Лисарса го изключи, защото му омръзна да слуша все едни и същи новини по Си Ен Ен.
Докато чакаше телевизора да загрее, той погледна отново към пострадалия боинг навън. Не се виждаше емблемата на „Юнайтед Еърлайнс“, но за сметка на това ярките лампи на площадката осветяваха емблемата на „Куантъм“ върху опашката заедно с регистрационния номер Н 47475 КЕ.
На екрана постепенно изплува лицето на телевизионния водещ в Атланта. Повтаряше основните моменти от познатата на Лисарса история за някакъв американски „Боинг 747“, заразен с изключително опасен вирус. Наличието на вируса било потвърдено и хората на борда сигурно щели да умрат. Никоя страна, включително и САЩ, не смеела да ги приеме на своя територия. Ако вирусът попаднел в населено място, можел да убие милиони. После дошло съобщението, че самолетът е катастрофирал — носели се даже слухове, че е свален.
В горния десен ъгъл на екрана се появи малко квадратче със снимката на боинга, направена тази сутрин в Исландия. На опашката ясно се виждаше емблемата на „Куантъм“ и регистрационният номер — Н 47475 КЕ.
Лисарса отскочи назад като опарен. Самолетът на площадката отвън беше със същия регистрационен номер и… с липсващ двигател!
Значи бяха оцелели след атаката и бяха кацнали в Тенерифе без разрешение! Бяха живи и здрави!
Здрави? Та нали това бе самолетът със смъртоносната болест, застрашаваща живота на всички наоколо!
Лисарса зина в ужас. Жена му и децата му живееха само на няколко километра от летището. И съседите му, и приятелите му, и хиляди други хора…
Той грабна телефона и с разтреперана ръка набра номера на полицията. Не знаеше на кого друг да се обади.
Холанд остави Дик Роб в кабината и отиде до тоалетната, сетне реши да се поразтъпче, докато заредят самолета. Тъкмо седнаха да си поприказват с Рейчъл в горния салон, когато по уредбата се разнесе гласът на Роб.
— Моля командирът веднага да дойде в пилотската кабина!
— Сега пък какво има? — въздъхна Холанд.
— Мога ли пак да дойда с тебе? — попита Рейчъл.
— Ще се чувствам изоставен, ако не дойдеш — усмихна й се той.
— Джеймс, явно са разбрали кои сме! — посрещна ги с тревога Роб. — Спряха да ни зареждат! Някакви коли довтасаха и паркираха под носа ни, цистерните се оттеглиха встрани и един истеричен глас ме попита по интеркома дали сме „Куантъм“-66!
— Ти какво каза?
— Казах му, че не разбирам какво ме пита.
Навън изсвистяха гуми и две коли с червени въртящи се буркани спряха на петдесетина метра от носа на самолета. Холанд надникна през прозореца и видя няколко мъже с началнически вид, вероятно от управлението на летището, заобиколени от въоръжена охрана.
— Капитане, чувате ли ме? — попита след минутка плътен глас по интеркома.
— Да, чувам ви — отвърна Холанд.
Мъжът се представи — беше директорът на летището.
— Капитане, влезли сте в страната ни без разрешение. Пренасяте опасна болест. Не отваряйте никакви врати, ясно ли е?
— Ясно. Защо не дозаредите самолета и ще напуснем веднага.
— Чакам указания от правителството. Не мога да ви освободя без официално разрешение. Всеки момент ще пристигнат началниците на митническата и имиграционната служба, които също са възмутени от вашите действия.
— Господин директор, самолетът ни е повреден, горивото ни свършваше и нямах друг избор. Знаете, че при авария имам пълно право да се приземя.
— Капитане, вие представлявате заплаха за жителите на острова. Трябва да решим какво да правим с вас, но не мога да взема решението на своя глава.
— Какво има да решавате? Ние също искаме да напуснем летището възможно най-бързо. Моля ви да продължите със зареждането.